автор: loveforever

Неуморния бяг на живота,
в миг чертае случаен портал,
и открива ти път без посока ,
без умора, тъга и печал.

Мили спомени в миг оживяват,
будят пак остарели мечти,
светли образи нежно огряват,
и блещукат с измамни искри.

Всички делнични грижи замират,
нови устреми раждат се там
а душата вълшебно пулсира
в откровение, трепет и плам.

Всяка крачка напред е голгота,
всеки поглед назад – падина,
тананика сърцето без ноти
окрилено от къс топлина.

Но уви миговете са кратки,
хоп - и свършва чудесния блян,
а живота разкъсан наслуки
без компас е навред разпилян.

Няма повече луди стремежи,
няма с трепети пълни сърца,
няма, страсти, мечти и копнежи
на огрени от обич лица.

Пак се връщат познатите краски,
за вратата го няма ключът
и без капка надежда за щастие
продължаваш по стария път.


19.08.2009