автор: cvqt_na_borovinki

Започна от гърба й, задната вратичка към удоволствието й. От рамената. Грубото немско слънце ги удари.
Tрябваше им малко време да се съвземат, но им хареса. Удари ги пак и кръвта започна да бушува, търсейки нападнатото място.
Изведнъж една забързана, гореща въздушна стена се сблъска с тях и се разпръсна на милиони дезориентирани части. После още една, и още една... въздушното пространство около нея прегряваше. Нямаше накъде да избяга, беше обградена от тези лутащи се топлинни части, които търсиха посока. А посока имаше само една- в нея вече гореше пътя надолу.
Ударите отдавна бяха разкъсали целуфановата й обвивка и топлинните частти плавно разтапяха шоколадовата й глазура. Течен шоколад се сливаше по извивките й и чертаеше пътя към центъра на кулинарната наслада, където карамелената й сърцевина се бореше с горещината. А там бавно и солидно се образувше един бълбукащ водовъртеж от течен шоколад и карамел, който безмилостно поглъщаше всичко, което се доближи до него.
От него се разнасяше жарък и доминиращ аромат на неподправена, първична наслада, подтикващ всяка жена да зареже диетата и да се подчини на силата на водовъртежа. Под него страстта беше вече прекалено концентринна, не, нямаше място за още, трябва да спре, кръвта трябва да се разпръсне... А кръвта ставаше все повече и повече в центъра й и все по-малко и малко в крайниците... Всичко крещеше, кипеше...
Спасението вече чакаше. Нямаше нужда от думи, достатъчно беше да вдиша веднъж от издайническия аромат, да предусети какви реки от шоколад и карамел ще минат през него... Той бе безмилостно засмукан от водовъртежа и стигайки до сърцевината й отвори всички врати и прозорци. Всичкия шоколад, карамел, топлина минаха пак и пак през тях, сплоиха ги във едно цяло и... ги оставиха насаме...
Остана сладкия аромат на изгорена захар и насладния бриз.

PS: прогнозата за времето предвещава още много горещи дни това лято