И пак съм тук, по-лека от перце,
от котешко мустаче по-небрежна,
със доловимо ледени ръце
с очи, от стар разлом по-сухи,
онази зимна къща преподреждам.
Купувам чайник, пепелник и нож,
разплитам скритом две кълба надежда.
Нахлува петък. В ъгъла е нощ.
Аз храня котката, докато се опитвам
по-лека от перце да ти изглеждам.