Любовта подтиква думите
в началото
когато е пролет
зелена и бяла
лека светла въздушна
цъфтят разточително цветята `и
птици окичват дърветата
с гирляндите на песните си
и говорим
говорим безспир
оглупели от ослепителния блясък в началото
преминали като в сън упоителното `и лято
изпитали
хладните листопадни прегръдки на есента `и
дълбоко мълчим в зимата
в дълбоко мълчание пада любовният сняг
и затрупва
затрупва
трупове
труповете на
думи
някаква бяла пепел от слънце