автор: Mirkata79

Убийство в ретро стил
1
-Какво му стана сега пък на това радио - ядосваше се Джералд, докато пътуваше по малък, междуградски път към поредната журналистическа сензация - някакво дело за убийство в малко, провинициално селищe.
Радиото наистина "откачи" - чу се неясно пращене, след което музикалният канал, който слушашe, доста нелепо се преплете с готварско предаване за домакини, станция за културни анализи, икономически бюлетин и какво ли още не.
"доматите.." "...преживяват тежко последиците от финансовата криза..." "...но пармезанът. .." "...е покачил акциите си с 30 на 100..."...тиквичките се се смеесват..." "...в темпоралните пластове на романа..." "и всичко се обърква в сладко-киксел сос"...С мощна ругатня Джералд извади радиото от строя. Все още събираше разпилелите си от жабката му патрони, когато усети, че губи контрол над колата. Тя се завъртя и рязко полетя в една отбивка в дясно от главния път. Опита се да промени посоката, но воланът не действаше, нито спирачките... Чу силен трясък... Главата му рязко се удари в стъклото...
Автомобилът се оправи чак след като мина през някакъв странен тунел, изникнал сякаш в последния момент на пътя му. След като се измъкна от него видя две разклонения - надясно и нагоре. Докато псуваше на глас производителите на автомобили, на плеъри за автомобили, шефа си и времето, реши да не се връща, а да продължи по отбивката, която водеше, според него, към главното шосе. Изхвърли радиото през прозореца и запали цигара. Измина няколко километра, преди да разбере, че се е загубил безнадеждно... Беше късно и да се връща, наоколо го объркваше лабиринт от малки, големи и още по-големи пресечки и той със сигурност нямаше да намери пътя обратно. Дъждът се усилваше, а по пустото шосе видя случайна, особено гротескна двойка стопаджии. За едното беше почти сигурен, че е мъж, въпреки множеството пиърсинги и зелено-червеникавата коса, но другото - ... Облеклата им бяха прекалено странни и нелепи. Спря в последния момент.
-За къде сте?
-За увеселителния парк в Родмъндсън. - отговори съществото от силния пол /акцента му беше потресаващ/.
-Как?
-Рондмънсън.
-Бихте ли ми го написали. - отвърна той, като извади картата.
-Бе ти в ред ли си ? - обади се другото /оказа се момиче/ - Кой нормален човек пише, още малко ще искаш и да ти извадя лаптоп, или химикалка...
-Млъкни и се качвай - изсумтя придружителят й, след което най-безцеремонно се шмугна в буика му.
Джералд мълчаливо им подаде картата.
-К,во е т,ва, бе? - не особено възпитано попита момичето.
-Пътна карта.
-Ти от кой век пристигаш?
Искаше да й отговори подобаващо, но с мъка се овладя и каза любезно:
-Вижте, и аз не знам как се озовах тук, но търся пътя за Кромптън сити. Можете ли да ми помогнете?
-Кромптън сити!!! - изквичаха и двамата в един глас.
След като се поокопити, момичето започна да налага спътника си и да крещи истерично:
-Е га ти сватбеното пътешествие, супер готино си изкарахме, върха...
-От къде да знам! - оправдаваше се любимият й.
-Накъде да карам? - извика Джералд.
-Наляво.
-Не, глупако, надясно!
-И последния път те послушах и виж какво стана.
-А-а, сега пък аз съм виновна, така ли ?
Джералд изруга и пое направо.
-Заради твойте глупости - и зеленокосият започна да имитира пискливия й глас. - Искам да видя Рондмънсън, там имало служители от Гладилиян 7, яки мъжаги, които...
-А-а, така ли - прекъсна го съпругата му - А кой се заглеждаше по сервитьорката от Меракъл 8 ?
-Гледах я, защото имаше две езика.
-И какво от това, всички меракълки имат по два...
Джералд извади телефона си с надеждата да открие най-близката лудница и установи, че е изключен.
-GSM-а ми не работи. - простена той.
-GSM-а му не работел - разсмя се момичето - чуваш ли го тоя, кой в днешно време ползва тези бръкми, ама че откачалка.
-Престани, не стига, че човекът ни взе на автостоп, ами ти постоянно се заяждаш с него. Не разбираш ли, че сме попаднали в Дупката. Този мъж сигурно идва от 22-ри, може би дори 21-ви век. Какво искаш от него?
-А вие от кой век пристигате? - попита спокойно Джералд /беше чувал, че с лудите трябва да се държиш така, сякаш им вярваш, иначе можело да станат агресивни/.
-От 23-ти - отговори младежът, сякаш това бе най-нормалното нещо на света - След сватбата решихме да направим междупланетно пътешествие, нещо като меден месец. Като се връщахме на Земята, корабът ни се повреди, сякаш имаше магнитно поле. Явно сме попаднали в Дупката.
-Защото караш като ненормален - намеси се отново младоженката.
-Какво е Дупкатата?- напълно я игнорира Джералд.
-Ваканционно селище, където времевите пластове се преплитат и хора от различни векове могат да се окажат на едно и също място в пространството, нещо като дупка във времето. Не знам как е направено. Мисля, че е идея на правителството с цел увеличаване на приходите от туризъм. Много хора от нашето време ходят нарочно в Дупката, за да се насладят на автентичната атмосфера и да се срещнат с представители на други епохи. Лошото е, че понякога и случайно можеш да се загубиш в нея. Още не е доусъвършенствано.
Джералд се чудеше от кое ли психиатрично заведение са избягали тези двамата.
-Как разбарахте, че сме пападнали в това простарнство?
-Още като видях колата ти се усъмних, но кагато ми каза, че пътуваш за Кромптън сити, вече бях напълно сигурен - този град отдавна не съществува..
През това време младоженката извади нещо дребно, наподобяващо червило и започна да говори несвързано, приближавайки го до устните си:
-37 код 45 20 - Ало, ало Вероника, Вероника, чуваш ли ме? От "червилото" излязоха странни, неразбирами звуци. Виж, скъпа, ще се забавя. Малоумният ми съпруг ни завлече във времевата дупка. Да, скъпа, разбирам, но вероятно ще си дойдем утре. Би ли нахранила артезиантското ми кенгуро и днес. Да, и полей сухите лемпилеуси... Много ти благодаря. Ще се чуем утре.
-Вероника е домашният ни робот. - доверително се обърна към него младежът. - Знаеш ли, пич, през 23-ти век никой, освен учените, хората на изкуството и други подобни, не изучава писане или четене. То просто не ни е необходимо. Командваме компютрите, телефоните и изобщо всички машини с гласов сигнал. Говори се дори, че ченгетата и агентите от тайните служби могат да разговарят и телепатично по телефоните си.
-Ясно - отговори разбиращо Джералд и попита къде биха могли да изпият по една бира.
-О-о, в бара на Нърни. Има много хотели тук, но неговият е най-евтин, а ние сме малко зле с парите, нали разбираш - междупланетно пътешествие...И без това ще трабва да преспим там. Вече се свечарява. Утре рано ще хванем времевия автобус и до обяд ще сме си по домовете.
-Бара на Нърни. В тази отвартилена дупка ли ще отседнем?- запротестира съпругата му.
-Не мрънкай. Хайде пич, ето тук отбий в ляво. Виждаш ли онази старомодна сграда в ъгъла - това е.
2
"Старомодната сграда" изглеждаше доста футуристично в очите на журналиста. Съдържателят бе едър здравеняк, с леце наподобяващо формата на презрял домат. Той ги посрещна любезно и ги настани на една приятна семпла масичка, от която спокойно да наблюдават картината в стената - съвършенна холограма, създавща усещането, че се намират на морския бряг. Даже се чуваше шума от вълните.
-Какво ще обичате?
-Бира - извикаха в един глас журналистът и младоженецът.
-Някаква диетична биосинтетична смес с вкус на пиле. - поръча младата им спътничка.
-Тук предлагаме изключитерно здравословна рецепта за пиле по сечуански.
-Истинско пиле! - възмути се тя.
-Не се притеснявайте, напълно безопасно е. Храната идва - той понижи малко глас - от началото на 20-ти век, по това време не имало никакви зарази по храните.
-И салатата ли е безопасна? - попита тя.
-Абсолютно.
-Тогава и една италанска.
-"Че е лудост, лудост е, но има система в нея." - констатира Джералд, леко поразвеселен от бирата.
Всички го погледнаха въпросително.
-Шекспир - обясни журналистът.
-Кой е па тоя?
-Знаменит английски поет и дратург, живял в края на 16-ти, началото на 17-ти век, признат в западаната култура като най-значимият англоезичен писател. - отговори вместо него една чаровна червенокоса дама от съседната маса.
Джералд я погледна с любопитство - имаше слабо, доста бледо лице, големи любопитни очи и малко чипо носле, което придаваше на израженито й невинно и в същото време доста интелигентоно излъчване.
3
Освен симпатичната дама, на съседната маса имаше един човек, който очевидно се мислеше за Леонардо да Винчи и визиуално доста напомняше портрета му. Млад лунничав тип, доста висок и със стилен костюм, както и интересна гей двойка, чието облекло трябваше да минава за артистично. Единят беше дребен, с бледо, женствено лице и малко налудничав поглед. Другият бе по-едър и му обясняваше нещо доста покровителствено.
Младата жена говореше с Леонардо за първия му период в Милано, след което започанаха да обсъждат техниката на портретирането.
Джералд се намеси в разговора им, изразявайки възхищенито си от "Dama z Łasiczką", нарисувана през октомври 1490 /от опит знаше, че червенокосите дами с любопитни очи и интелигентно изражение обикновено се впечатляват от мъже с познания в областта на изкуството/. Поканиха го да седне при тях и се запознаха. Момичето се казваше Елиза и учеше в художествената академия на Валксордия 7. Лунничавият костюмар бе неин приятел от юридическия факултет на име Кроснан. Двамата гейове - съответно режисьор и сценарист от 22-ри век, спечелили междупланетна слава с класическата си съпунка "Любов и омраза на Меракъл 8". Наричаха едрият с някакъв шантъв артистичен псевдоним от типа Саламандър, Стратиандър, или нещо такова. Името на сценариста беше Риърдън. Те разгорещено обсъждаха с бъдещия адвокат и страстен техен почитател концепцията си за емоционалните проблеми на героинята Хъртъл в 2785-ви епизод, докато Джералд, Елиза и Леонардо потънаха в интересен разговор за изкуството. Тя беше луда по творчеството на да Винчи. След 6-тата бира Джералд започна дори да си мисли, че може и да не е попаднал в клиника за душевно болни. Може пък това наистина да е някаква дупка във времето, която... Но какво значение имаше това сега... Червенокосата красавица го гледаше с все по-нарастващ интерес. Той дори я покани в стаята си, за да й покаже колекцията от картини на художници от 21-ви век. Действително в лаптопа си имаше няколко снимки от кичозни изложби, отразявани в началото на кариерата му. А тя каза, че ще обмисли предложението му. Някъде с периферното си зрение долови, че младоженците се замерят с бутилки. Деца от бъдещето, какво да ги правиш. След малко и те се присъединиха към групичката, за да се включат в обсъждането на сериала. Още по-хубаво стана след 9-тата бира. Пристигна умопомрачителна русокоса красавица от 22-ри век, която го гледаше доста ласкаво и обещаващо. Не правеше впечатление да е особено интелигентна и може би затова силно се заинтригува от познанията му в областта на пластичната хирургия /базиращи се предимно на фантастичния роман, прочетен наскоро в паузата между две журналистически разследвания/. Докато танцуваха някакъв странен танц с елемни на рап, индианска музика и гортониянски напеви /от една новооткрита планета/, Джералд й сподели, че е в процес на развод. Всъщност, не беше женен, но това щеше да внесе известен драматизъм в отношенията им. Тя наистина започна да го гледа нежно и съчувствено. Всичко вървеше от добре към по-добре, когато се намеси онова скапано режисьорче /явно харесваше и жени/. То започна да я омайва с приказки за това, колко подохдяща е за ролята на Хардиенавра - ново действащо лице в сериала, което щяло да появи някъде към 3000-ия епизад. На всичко отгоре разправяше, че ще използва методът на журналистът-хамелион в тъпия си сериал. /То бе запазена марка на Джералд от разследването по делото в Куиджстоун, но това е съвсем друга история./ Разказа й за идеята си - пълно плагиатство. Блондинката му предложи да патентова това "гениялно" хрумване. Седнаха на масата да го обсъдят и напълно забравиха за нещастния, "развеждащ" се журналист. Връщайки се на стола си, видя Елиза да излиза от заведението със студента по право... В друго сепаре някакви откачалки обсъждаха тъпа виртуална игра... Чу в полупросъница отчайващо нелеп спор между режисьора и сценариста:
-Не искам да размотаваме така сюжета. В оригиналния си вариант сценарият ми може да спечели Оскар за драматичен сериал, а ти искаш да го превърнеш в тъпа
сапунка.
-Риардън, много си талантлив, но не разбираш нищо от шоу-бизнес. Сапунките се харчат, а драмите...
В разпаленото обсъждане Стратиандър или Саламандър, както и да му беше името, без да иска разля бирата на Джералд. Това предизвика грандиозен скандал и завърши благополучно с кръчмарски побой...
4
-Джералд, Джералд, събуди се, страшно си загазил!
Съзнанието бавно и нерешително пълзеше към мозъка му и процеждайки се през измъченото тяло се опитваше да си пробие път до подутата от синини глава.
-Джералд, тази вечер е станало убийство в хотела, чуваш ли!
Той се надигна. Над него стоеше Елиза, хубава и свежа, въпреки леките тъмни кръгове под очите, които й придаваха уморен и малко тъжен вид.
-Кого са убили? - съзнанието лекичко започваше да се настанява на мястото си.
-Режисьора Хю Гендер, по прякор Саламандър.
-Ми много добре са направили. - мрачно констатира Джералд.
-Не си помагаш така. Не помниш ли, че сте се сбили снощи.
-Смътно. Ей, ако убивах всеки, който ми разлее бирата...
-Има и нещо друго. Убийството е извършено с пистолет от 21-ви век. До трупа има бележка, разпечатана от лаптоп, на която пише "Да се научиш да се държиш прилично и да не крадеш чужди идеи!"
-Направи ми едно кафе!
-Аз да не съм камериерка - ядоса се дребното момиче. - Да слезем долу и ще си поръчаш в ресторанта. Но първо пусни малко електрическата си зъбочистачка, или каквото там ползвате в твоето време.
-Добре, би ли изчакала навън, докато се облека.
-Струва ми се, че не е необходимо - забеляза тя, като хвърли бегъл поглед на подаващата се изпод одеялото му риза.
Джералд се поразгледа с интерес и установи, че наистина е спал с дрехите.
-И да знаеш, стилът ти на обличане е доста демоде. - подхъврли му Лиза, докато той влизаше в банята.
-Много си хаплива рано сутрин - отвърна, миейки лицето си.
-Не е така, просто съм забелязала, че побойниците - махмурлии са особено докачливи в 9 часа сутринта.
-Остроумна си за твоето време. А знаеш ли, че ако ти беше от 21-ви, прическата ти би могла да бъде използвана в илюстрация на любовния живот на таралежите.
-Старомодните ти стилистични схващания никак не ме вълнуват.
След около 15-тина минути и още няколко подобни любезности двамата стояха пред чаши с кафе в ресторанта и обсъждаха положението. Бяха сами, като изключим собственика. Той изглеждаше неестествено блед, но не преставаше да бъде любезен. Тази сутрин хологромата представяше красиви водопади, а музиката - приятно ретро от 2156-та година.
-Само аз ли съм от 21-ви век в този хотел? - попита той, след като запали цигара и предложи на събеседничката си.
-Благодяра, пуша само електронни - отвърна тя, изваждайки някакво миниятюрно подобие на табакера. - Да, само ти си от 21-ви.
-Добре де, може да не съм особено умен, но толкова ли пък чак тъп изглеждам. Да оставя бележка от лаптопа си, която явно ме уличава в престъпление.
-Алкохолът въздейства върху някои центрове в мозъка...
-Спести си лекцията, знам доста неща за алкохола.
-Базиращи се основно на емпиричния опит.
-Е, не съм заклет въздържател. Но да оставим това. Аз нямам пистолет.
-Естествено, че сега нямаш.
-Добре де, за да напишеш една бележка на лаптопа не се изискват гениални познания. Дори онези, двамата, младоженците, дето все се биеха вчера, нали се сещаш. Та и те след известно мозъчно усилие биха могли да го направят.
-Няма нито една правописна грешка.
-Лошо. Много лошо.- отбеляза Джералд. След кратък размисъл добави - Те може и само да се правят на тъпи.
-Като нищо, а какъв е мотивът им ?
-От де да знам. Може да не им е харесало развитието на сюжетната линия в 2438-ми епизод. Искали са марсиянката да се омъжи за представител на Венера, а режисьорът взел, че я задомил с гландилиянец. Нещо като планетен патриотизъм, нали разбираш - предпочитат представители на Слънчевата система.
-Хубаво си се шегуваме с теб, Джералд, но ченгетата тук не са особено духовити.
-А ти защо се занимаваш с това, не е ли работа на полицията?
-Имам някои основания да смятам, че не си ти.
-Може би, защото съм симпатичен - захили се той.
-Да, посиненото око и кървясалият поглед ти придават особен чар. Е, трябва да тръгвам, имам малко работа. - тя стана, а после помисли малко и колебливо приседна - Само да питам, обърка ли те някой, та да стигнеш до тук.
-Ами да, някакви откачалки, приличаха на хипитата от 80-те, не знам дали си чувала за тях, както и да е. Казаха ми, че табелата била сгрешена, трябвало да тръгна към Сънсъл. Защо ли ги послушах, сигурно са били дрогирани.
-Ъ-хъ, ами, добре. Къде горе-долу беше това?
-Преди магистралата за Комптън сити. Защо се интересуваш?
-Обикновено любопитство. Е, готви се за разговор с местната полиция. Със сигурност ще те извикат да си полафите. Е, успех! Чао!
-Много ти благодаря. Ще е забавно - отвърна Джералд, като си поръча още едно силно кафе и продължи да разсъждава върху проблемите си. Спомни си смътно, че последно бе видял красивата блондинка да заминава с режисьора...
/следва/