За всеки изпит Боско возеше дъщеря си от Пловдив до Свищов.
И там я чакаше да я върне обратно. И изобщо не се поддаваше на задявките.
Като назначиха Галина в банката, Боско се застяга да я кара зà първия й работен ден. Галина се намръщи, взе да мърмори, срам я било...
А Боско запали Москвича и го докара пред пътната врата. Запречи я на сантиметър, нали беше шофьор на директора на ДЗС-то, владееше го тоя Москвич като козар пръча. Пусна му гумите и си отиде по своето.
Галина съседите я свялиха през прозореца, та да отиде на работа. То че закъсня още първия ден – малкото беше закъснението.
Ами резила…