автор: vikito_1960

*
По брега на безсънието ми
диханията на сърцата ни
рисуват отдалечаване.
*
Завързахме синьо мънисто за облака
да ни запази от хорските уроки.
Той си обърна дрехата наопаки
и изтече през очите на бурята.

*

Вдишвахме дъждове, мъгли и
огньове.
Издишвахме ветрове,
разразявахме бури.
Сами си бяхме виновни.
Да си бяхме седели

на стайна температура.
*
Логически е просто –
узряла трева съм за косача.
Високосен сенокос –
четирилистни детелини плачат.

*

Есенен залез –
следобяд в три и половина.
Човешки каприз –
едва дошъл си,
а вече си заминал.

*
Хоризонтът се разби
на парчета –
илюзия недостижима.
Пътят се разпадна
на стъпки –
лабиринт непроходим.

*
По вятъра пращам, че те обичам,
а той в ушите ми се надува :
Ти си ничия,
ничия,
ничия,
не те чувам,

не чувам,
не чувам.


*
Заспива слънцето зад бряста –
чучулига и лято се сбъдват.
В сърцето ми
една огромна пряспа
през юни зимата буди.

*
В живота ми влизаха
и нечестни мъже,
събрани от кол и въже.
Не се превърнах в кол,
над който да виси примка.