автор: cvqt_na_borovinki

Тя е отражението на неговата любов, но не и на неговата страст. Страст тя има достатъчно, дори прекалено. Повече, отколкото любов.

Тя е една задушаваща се тиквичка, копнееща за студената вода и прекрасното хссссссс като се срещнат нейната нажежена повърхност и спокойствието на водата. Тогава за един кратък момент всяка капка е една екстазна експлозия и променя консистенцията на тиквичката. Нажежената повърхност става мека и пухкава завивка.

И тогава идва най-хубавото- сърцевината на тиквичката не само става достъпна, но и приканваща, разнасяща приятно аромата си, поемаща си дъх изпод тлeeщата повърхност.

Но за този блажен момент едно кълбо от страст не е достатъчно, то води до саморазрушение- то има нужда от посока, от водач, от смисъл- от любов...

Когато го видя за първи път, беше веднага заслепена. От любов, мислеше си... но от неговата.