автор: dimension

Разхищавам пясък нарочно – да не стига за замък.
Връз водата постилам листа – да не падат мъгли.
А уплашена в прилив навътре на суша оставам.
Ако си море, любими, ще ми простиш.

Ненадвикано ехо смълчавам, за да се чуя.
Вляво, вдясно и безпосочно - денят ми вали.
Лед в жарта ми и жар в леда – защо те учудват?
Ако си сезон, любими, ще се промениш.

Семена заблудени събирам от посоки изпуснати -
лист до цвят, цвят до плод - та вечерта си да сбъдна.
Ту неплодна, ту плодна – най-различна се случвам.
Ако си земя, любими, ще ме покълнеш.

В черни дупки, сред бели джуджета – скрито проплаквам.
Път в безкрая си диря, прегризала стари следи.
Аз - пътник дрогиран, аз – една пияна совалка…
Ако си вселена, любими, ще ме приютиш.
                             ......................
                      ако ти не си всичко това                            
                        на ръце не ме вдигай
                              не ме обичай
                                     и                    
                                     з
                                     т
                                     и
                                     ч
                                     а
                                     м