автор: lovelace

Душата си бях наметнала с мантия от красиви лъжи.
Перчеше се тя, по мюнхаузеновски - красива, но празна; омагьосваща, но бледнееща. Осцилация - ту се изправяше в целия си разкош, ту се свиваше все едно, че я нямаше.
Мантията на душата ми, обаче, се напраши. Изпрах я в пералнята на 90 градуса. Избеля и се сви - тясна стана за моята душа. Проклинах се, защото не бях дала мантията на химическо. Душата ли? Тя се изправи такава, каквато си беше и макар и неуверена, си стоеше на мястото.
Тогава те срещнах и разбрах - душата ми можела да обича. Истински. Без преструвки. Не й трябваше мантия.

17/08/09