автор: Remembrance

„Първо и основно право на всяко Дете е да има свой Дом” – гласеше първото изречение на Ръководство, което стоеше до леглото в стаята й.
Изумително помещение! Тихи ароматни води се стичаха по стените, вливайки се в ниши, в които плаваха красиви малки рибки. Всичко беше изпълнено с вода – леглото, меките мебели...
Детето беше казало, че е направено специално за нея, докато изпълнява своята мисия в Съда. Но как е възможно всичко това? Всеки имал нужда от свое собствено обкръжение, където да възстановява силите си, беше отговорило невръстното същество. След това я остави за малко покой.

Тя седна на крайчеца на леглото, като се вторачи във вътрешността му. Прозрачната му повърхност й позволи да види вътре освен водата и различни украси – пясък, камъчета, миди, раковини... Лежането по корем сигурно щеше да е много успокояващо. Но сега тя реши да продължи да чете първите страници на Ръководството за Пазещите Живота – както беше изписано на корицата.

„Правата не са догми – продължаваше книгата – а нужди и състояния, които позволяват на Живота в носещите го да продължава. Животът е едно цяло – хармония, която е свързана чрез всички онези, които го почитат. Останалите са разрушители. И потъпкват както чуждите права, така и собствените си нужди. По този начин те стават Врагове на Живота и пренебрегват пътищата му.”

На врата се почука. Тя повдигна глава. Първата й трудност тук започваше, тя усети тежко дихание зад вратата. Възможно ли беше да има врагове в Съда? Не, всъщност тя не се притесни. Осъзнаването й беше достигнало вече дотам, че в изпитанията тя откриваше онези предизвикателства, които разгръщаха пред очите й нови възможности и таланти, които не бе и подозирала, че има. Ако имаше и най-малка опасност, тя знаеше, че Ангелът ще я подкрепи. Тя стана и отиде да отвори.


/следва продължение/