Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Nela
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146

Онлайн са:
Анонимни: 848
ХуЛитери: 4
Всичко: 852

Онлайн сега:
:: LioCasablanca
:: Georgina
:: AlexanderKoz
:: LeoBedrosian

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаМалка авантюра
раздел: Разкази
автор: rosi45

Присъствах на едно от онези мероприятия, където почти никой
никого не познава.
Исках да запаля цигара. Забравила си бях запалката. Огледах се за най-близкостоящия човек с цигара в ръка. Това беше един строен, симптичен мъж с брадичка, която много му отиваше. Приближих се и помолих за огънче. Имаше вятър и направих заслон с ръката си. За миг ръцете и очите ни се докоснаха. Странно, бих се заклела, че през нас мина лек ток. Отдалечих се.
Вечерта, на същия ден, бях поканена на рожден ден. Когато влязох в стаята, видях сред гостите същия човек. По очите му разбрах, че и той се сети за огънчето. Запознаха ни. Някак си естествено седнахме на масата един до друг. Той се оказа интелигентен, забавен събеседник. В един момент домакинята влезе с китара в ръка, обърна се към него и каза:
- Хайде Владо, грабвай китарата.
Оказа се, че той пее чудесно руски романси.
Прекарах една хубава вечер.
Когато станах да си тръгвам, той също стана и каза, че ще ме изпрати. В асансьора ме попита:
- Каня те утре вечер у дома. Ще дойдеш ли?
- С удоволствие - отговорих. Както си и беше.
Позвъних. Той ми отвори и ме въведе в уютна стая с приглушена светлина. Седнахме на дивана. На малката ниска масичка пред него имаше красив поднос с две кристални чаши, охладено шампанско и купичка ягоди със сметана. Сетивата ми бяха приятно обострени. Виждах как се стичат капчиците по изпотената бутилка, усещах аромата на свещите, долових кристалния звън на чашите, алено червената роза привличаше погледа ми. В един момент той я взе и с кадифените ù листенца погали устните ми. Стана, подаде ръка за танц. В стаята звучеше една песен на Майкъл Болтън, която много харесвах. Когато се изправихме и той обгърна талията ми с ръка, привличането бе така осезаемо, че просто залепнахме един за друг. Нежно, но настойчиво ме притисна плътно до себе си. Почувствах твърдостта на неговата мъжественост, която идеално прилягаше на моите слабини. Искрата прерасна в огън и като най-естественото нещо на света, съвсем неусетно се озовахме голи в леглото, преплели тела. Сега от тонколоните се лееше топлият, плътен, страстен, много секси глас на Тони Бракстън. Движехме се в бавния ритъм на блуса, забравили за всичко. Оставихме се на вълшебството...
След това запалихме по цигара, пихме пак шампанско, правихме пак секс. По-късно, прегърнати, си говорихме за какво ли не. Чувствах се... доволна като котка, изпила млякото си, или облизала сметаната... много жизнена, гъвкава, искряща, леко опиянена - не само от виното. Владо излъчваше освен всичко друго и спокойствие, стабилност, закрила, за които всяка жена мечтае.
Заспах с една мисъл в главата, като трънче в петата - твърде хубаво е, за да продължи дълго.


Публикувано от aurora на 17.08.2009 @ 11:18:42 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   rosi45

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 2


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Стрелката
автор: nickyqouo
323 четения | оценка няма

показвания 49655
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Малка авантюра" | Вход | 5 коментара (13 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Малка авантюра
от ledena (vidros1971@abv.bg) на 17.08.2009 @ 12:27:56
(Профил | Изпрати бележка)
А после какво стана :))


Re: Малка авантюра
от kasiana на 17.08.2009 @ 13:34:25
(Профил | Изпрати бележка)
Добре разказана "Малка авантюра" !!!

Поздрави!!!

!:)))


Re: Малка авантюра
от florans (florans_x@mail.bg) на 17.08.2009 @ 16:55:54
(Профил | Изпрати бележка)
Малка авантюра, разказана лаконично, но наситена с осезания...
и страст! Вдъхновяваща страст!
Флоранс



Re: Малка авантюра
от fortemotore на 17.08.2009 @ 19:19:19
(Профил | Изпрати бележка)
харесах поздрав
:)


Re: Малка авантюра
от Kirova на 17.08.2009 @ 21:13:52
(Профил | Изпрати бележка)
Това извадка от дневник ли е, момиче? Защото никак не ми прилича на разказ. Да не говорим за художествената му стойност...