автор: yotovava

Захлупи дъжд над планината.
И как се беше примрачило!
От страх изтръпнала, гората
разпери борово ветрило.

Листа натрупа и тревога,
кожух облече тъмнината.
Прекършени елови клонки
в безредна плетка ги намята.

Фуча тъй зъл и безпощадeн,
с камшици брули храсталака,
присветнал яростeн и ядeн
порой, изскочил от трънака.

А птицата с крила разбити
гнездото брани до отломка.
С представа бегла за звездите
черупките потъват в локви.

Очите – празно огледало,
процеждат кукувича същност
в една сълза едвам узряла
без спомен за любов и къща.

12/05/2009