автор: Danielita

Имало едно време две майки - едната добра (Д), другата лоша (Л). Били на една и съща възраст, учени и модерни жени. И двете били развеждани – добрата по взаимно съгласие, лошата, по вина на съпруга.
Живеели в двата края на Южния парк, дърветата в който израстнали заедно със синовете им, и двамата с име Пламен, за да ги различаваме, ще им добавим по едно „Д” или „Л”.
Двете майки не се познавали, макар че синовете им били в един и същи клас на престижно училище, имали еднакви интереси и станали големи приятели.
За пръв път майките се срещнали в коридора на училището, за да отговарят за белята, извършена от синовете им. Д искала да споделят мисли и да обсъдят ситуацията. Л само надменно кимнала с глава и казала на учителката да ги накаже най строго.
Минало време, момчетата порастнали и се увлекли от Хеви метъл музиката.
Оставили си дълги коси, обличали се като своите „Метал” идоли. Тогава не всички одобрявали това и двете момчета били нападнати от анти металисти. Пламен-Д бил с очила , които се счупили и едвам догонил Пламен-Л, за да се скрият у тях. Тогава Л за пръв път проявила благородство и накарала приятеля си да закара Пламен-Д в бърза помощ да му зашият брадата. Някой трябвало да уведоми Д за случилото се. Л не счела за необходимо да се обади лично на Д и да я успокои. Изпратила други хора. Междувременно Д се била омъжила повторно и лежала за задържане на второто си дете. Като разбрала какво е станало, едвам не пометнала.
В това време в страната се развихряла Демокрацията. Вдигнала се „Желязната завеса” и народът тръгнал кой накъдето му видят очите. Така и Пламен-Д един ден казал: „Много сте ми мили, но баща ми е в Америка, а аз да гладувам тука, няма да стане”. И... заминал.
Тук започва най страшната част на приказката. Само да не мислите, че се явил змей, нищо подобно.
Добрата майка си имала бебе, но страшно страдала по заминалото голямо дете. Понякога като видела слабо момче с дълга къдрава коса, тичала да го настигне. Кой знае защо, мислела че е нейният Пламен.
Пламен –Л бил все още в България. Д го обичала като свое дете и често му се обаждала- къде по компютърни въпроси, къде просто да си поговорят за нейния Пламен. Това обаче предизвикало страшна ревност у лошата майка. Тя почнала да вдига телефона и да крие сина си. Д неможела да повярва, но при следващото обаждане Л и казала следното: „ Като си допуснала да загубиш детето си, няма какво да обсебваш чуждите деца”... Д немогла нищо да отговори. Думите на Л прозвучали като плесница! Само затворила телефона и тихо заплакала. „ Къде сбърках, Господи, та ме наказваш така? Хем детето ми далече, хем виновна за това.”
Тогава за пръв път и минала мисълта и тя да замине някой ден, да си е при детето. Да заведе и малкото му братче, да са си свои в чуждата страна.
С люта клетва проклела лошата майка: и нейното дете да отиде далече, а тя да живее в самота до края на дните си, което се сбъднало.