автор: cvqt_na_borovinki

Не, не ми се спи. Не ми се и учи, к’во като трябва- нещо ми липсва. Опитвам се да залъжа мозъка си да се концентрира върху диагностиката, а той просто крещи, недоволсва, не иска да си легне без приказка за лека нощ, не иска да учи без близалка.
За жалост мозъците не се връзват на материални наслади, би било и твърде лесно, за да е интересно. За това не харесвам невропсихологията- ако след време има хапче за всичко, е не, благодаря, без мене. Дреме ми дали с бакълавър в невропсихология може да правиш добри пари, а като терапевт си старомоден и трябва да се блъскаш още 5 години, за да имаш честта после още толкова да си плащаш дълговете... Тея хора развалят света- ако хората имаха повече приятели щеше да има много по-малък пазар за психофармака. Е да, това не е икономически изгодно, за това по-добре по-малко приятели, повече време за работа, за да се изкарват и повече пари за антидепресиви.

Както и да е- какво има значение и какво не ми е напоследък доста размито. Знам само, че мозъка ми продължава да реве за нови, интересни и просто непринудени контакти, които биха могли да се окажат много интересни. За възможности да се отвори, да опознае други интересни мозъци, да бъде външно стимулиран да мисли, а не да купува.

Някак си вече ми се изчерпват идеите- хората вече не се заговарят на улицата, в интернет само секс се пласира, или айде любов, а и интернет става все по-ограничен, платен и не непринуден. Не че на тези “мисли” мястото им е тук, но на кой ли му пък и пука.

Само жалкия ми мозък продължава да се надява, че на някой му пука, че някой може би споделя вижданията му, или още по-добре- има други виждания, че някой мозък също не иска да заспи, просто защото през повечето време бива слаган да спи...

Жалко е, жалко...