автор: Remembrance

Вещицата застана на пътя й ядосана, злобна и скована.
- Не можеш да продължиш напред! – извика тя и вдигна ръцете си, готова да произнесе магия.
Момичето спря. Не се уплаши, но я полази неприязън. Как щеше да се справи с това обезумяване? Несъмнено пътят минаваше точно през тази жена, виждаше очертанията му под стъпалата й.
Толкова скоро бяха заедно с ангела. Тя успя да събере достатъчно сила и проумяване, че точно определена задача я беше довело на това странно място. Получи и достатъчно конкретни напътствия.
- Коя си ти? – леко предизвикателно се обърна тя към вещицата, добре осъзнавайки истинската си сила и същевременно знаейки, че препятствията ще може да преминава, само когато й бъде дадено.
Вещицата я погледна много студено.
- Нивото ми на експертност ми дава право да не ти отговарям.
Момичето се усмихна сдържано.
- Ти имаш умения в думите. А те имат сила над мен само доколкото аз им разреша.
Вещицата ехидно се присмя и изсъска:
- Твърде самоуверена слабачка.
Стояха така, една срещу друга, и обмисляха обстановката.
- Защо вардиш пътя към Съда? – попита момичето.
- А ти що щеш в Съда? – отвърна вещицата.
- А кой пита?
Вещицата въздъхна незабележимо.
- Тук се допускат само експерти.
- Аз пък имам мисия. И теб кой те е сложил тук, че да вардиш пътя? С каква легитимация си?
- Моята експертност ме легитимира! – извика вещицата и в същия миг осъзна, че започва да губи.
Момичето се взря в сухите очи и размисли доколко може да се разкрие.
- Идвам да се срещна с Избрания.
Вещицата мрачно свъси лицето си.
- Той ще заседава в Съда – продължи момичето.
Вещицата видно се преви.
В същия миг момичето усети много силно присъствие зад гърба си. И докато тя попиваше от спокойствието и светлината му, вещицата се приведе съвсем и заприлича на крайпътен камък.
- Върви... – прошепна Ангелът зад нея.


/следва продължение/