автор: liulina

Самотната жена е като стръкче в скалата,
което иска да се срещне със събратя,
тя е като копнеещ лъч и иска да я погали вятъра
изобщо–ранима е в ръцете на съдбата.


Тя беше млада, толкова колкото можеше да бъде млада една белязана от жезъла на самотата. Вървеше мълчалива сред тълпата. Очите и, факли неволно пълни с молба, за обич и за ласка, за протегната ръка ... А думите и глъхнещи, като потъващи лодки трудно изплуваха на повърхността за да ги чуе някой. Смятаха я за странна, отбягваха я сякаш за да и докажат, че не е желана. Тя си го знаеше, но се надяваше, че нейде там има хора, които ще я обикнат, ще я приютят и ще я погледнат с най-човешките си очи. Вървеше и нямаше близки, сирак, и бездомник. Градовете и селата и се струваха еднакви, пълни с усмихнати семейства, приятели и дечица. Подаваха и коричка хляб, някоя пара, кучета я хапеха, тинейджъри я ритаха. Дори един пиян мъж я изнасили, забременя и загуби плода след като друг мъж я ритна с крак в корема. И за какво и беше да ражда дете без любов, без дом ...
Една зимна сутрин тя се събуди в плевнята на някакви овчари, които и бяха разрешили да преспи и не можа да се изправи. Краката и бяха премръзнали и изобщо не можеше да ги движи, опита се да говори и не можа да си отвори устата ... с много усилия измуча и пак и пак ... Чуха я и едни баби от къщата и дойдоха да видят какво става . Едната като я видя веднага разбра какво и се е случило и заедно с другата я пренесоха в къщата. Стоплиха я дадоха и вино и извикаха лекаря. Той я прегледа и каза на жените, че няма да може да ходи, но ще оживее. Бабите се спогледаха. Оказа се, че те са стари моми и нямат нито деца нито внуци, а мълчаливата жена не беше на повече от тридесет години. Остана при тях и ги обичаше и те я обичаха!

За едни е крива, а за други права
а душата и от неволи е станала корава,
над себе си стой понякога сама на пост,
за да се пази от корист, гняв или пък злост.

Носи си кръста като всеки пътник във живота,
застава пред съдбата си-примирена, кротка,
а грубостите неестетични и се отразяват
и със себе си някак си трудно я помиряват.

Тя броди сгушена между фасади от града,
по улиците вижда следствия на любовта
и като всякое свое подобие се усмихва,
плаче, гневи се или в себе си стихва.
За жалост цената, която плати желанието и да бъде реализирано бе голяма.