автор: REWOLT

Шефът реши да го накаже смъквайки го в друг отдел. Смъкването стана изключително бързо. През прозореца на тринайстия етаж. За седем секунди и три десети бе на партера. Портиерът го посрещна с ледено изражение:
- С кола ли сте , сър?
- Не, погрижи се само за кашона ми, ще долети след...- погледна часовника си -... Сега!

Кашонът с документациата се ръсна на главата на японски гид придружаващ корейска олимпийска делегация. Вдигна се невъобразима дандания, стана дипломатически скандал. На засилилия се срещу него репортер показа асансьора:
- Връзки с Обществеността е на тринайстия етаж. На слизане ще ти е по лесно.

В центъра на замърсеният от смог Ел Ей, бе Империал Инвестинг Билдинг. Бижу на съвременния абстрактен сюрреализъм в строителната индустрия включващ в себе си не само стъкло, стомана и бетон, а и още двайсет и три незивестни компонента пазени в тайна както рецептата на Кока-Кола. Екип от най-добри специалисти събрани от всички краища на земята и изповядващи Манифеста на Бретон се бяха сбрали под егидата на тая интернационална компания, в която се подвизаваше през последните десет години от живота си нашият герой.
През всичкото време бе драпал денонощно, 24/7 онлайн за работодателя си за да заслужи място под слънцето, което бе по близо до тринайстия етаж отколкото от приземният от където бе почнал. И успя. Но не успя да се порадва достаъчно дълго на успеха си, защото...:

Бяха решили, че става опасен Лузарт. За околните. От тринайстия етаж. А това не бе малко. За да му подлеят вода и да го изхвърлят. Шефът, като всеки шеф бе заобграден от вниманието на лицемери, подмазвачи, натегачи и прочие а-пачи, уродлива хипер-интелектуална сган, която умееше най-много от всичко да сплетничи, угодничи, подмазва, и да смазва тия, които с труд, талант и усиля стигаха до заветният тринайсти. На четиринайстия бе шефът.И когато се заклатеха краката на столовете от долния, застрашен се чувстваше и столът, единственият, тапициран с дамаска с леопардов десен стол на Боса. И обратно по хранителната верига протичаше реакцията на болният организъм и от клоаката на тринайстия, в случая прозореца, към канализацията излиташе заразата. В случая - Лузарт.
"Дръпни водата след себе сиии!"

Търсиха му цаката и й намериха. Стълбицата на ерерхията не търпеше самоинициативност, изяждаше, поглъщаше, смилаше и изплюваше по позната схема осмелилите се. В последствие се изясни, че наказанието е по повод напускане на работното място 3 минути преди определеното. На подписа под доноса се четеше някакво славянски име.
"Не е толкова лошо", огледа Лузарт стените на малкото ъглово стайче, откъдето бе започнал преди десет години. От тук по-надолу бе мазето с големите като коледни пуйки плъхове, за които по-късно Ст.Кинг написа цял роман. Тоест, нямаше накъде под това. Вярно,че с промяната в статута на кариерата бе позагубил и някои от екстрите съпътсващи главозамайващият му възход. Например мястото на паркинга, столовата за служители, скърцащият стол. Дори старата му острилка и преспапието си бяха същите. Мили спомени от едно недалечно минало. Дали още бе тук Къдравата Ди?
Застана на вратата водеща към общия офис, където двайсет прилежни, старателни,усърдни момичета залягаха зад бюрата си в услуга на горните етажи, по които мечтаеха да се качат някой ден.
Главата на Къдравата Ди бе най-забележителна заради екстравагантноста на египеткста си прическа, наследена от пра-пра-прабабата на някои от многобройните им фараони. Като, че ли всички египтени са наследници на някоя диснастия. Гарваночерната й коса сплетена на плитка, декорирана с красив орнамент от чисто злато изобразяващ змията отровила Клеопатра и шноличка от слонова кост се виждаха от кръстовището на Шеста улица
и Девето авеню. Честите катастрофи там бяха предизвикани от заслепени от отблясъците на слънцето заиграло се в някоя от златните дрънкулки по главата й шофьори. Днес, слава Богу бе облачно и единствено Лузарт се бе зазяпал в нея. Спомни си няколкото хубави момента в живота си в Компанията, през които лично бе разговарял с Ди. Веднъж си бе изтървала молива и й го подаде. Срещна очите й и завря в тях. Зелени като знойните води на Нил, дълбоки като крокодилска паст; побърза да доплува до спасителният остров на стайчето си, където се опита да намери спокойствие от внезапно обзелият го треперет фокусирайки листата от фикуса, но знаеше, че вече се бе удавил в тях.
Старата йогийска техника обаче не помогна, при жребият за Коледното парти, който отреди да си разменят подаръци. Какво можеш да подариш на Египетска богиня носеща на главата си четвърт милион долара под формата на изящни тиари от злато и слонова кост?
Нещо за половин милион.
Ако го имаш.
Така в главата на глупака Лузарт се зароди идеята за обира. Сама по себе си мисълта да си върне на Компанията бе дотолкова вълнуваща и възбуждаща, че нея нощ легна без да маструбира. Изопнат по гръб наблюдаваше танца на снежинките през прозореца и доуточняваше детайлите по плана за утрешния обир.
Сутринта отиде на работа свирукайки си саундтрака от филма "Робин Худ", бе свеж като токущо размразен паламуд на доковете в пристанището, отговаряше с шеги и закачки на колегите си, коментираше оживено вчерашните плейофи на "Янките" и скришом поглеждаше часовника на стената. В дванайсет без четвърт излезе от офиса и се отправи към касата. В джоба си стискаше предварително приготвена табелка с надпис "Инвентаризация", която постави на вратата и без да се оглежда хлътна зад нея. Миг преди да затвори дръпна пред лицето си скиорска шапка с изрязани отвори за очите и извади пластмасово копие на "Смит и Уесън" 357 закупено предния ден от битака в Българския квартал за 9.75 долара. Обърна се рязко към служителката зад бюрото и..замръзна, а заучените му от филма "Обир в Маями" и цял ден репетирани реплики се запънаха непослушно в устата му. Пред него седеше жената на мечтите му, нищо неподозиращият вдъхновител на обира, шармантната египтянка Къдравата Ди. Когато погледите им се срещнаха, тя избухна в искрен неподправен смях от който звъннаха стъклата на прозорците.
- Лузарт,- позна го безпогрешно - защо си се маскирал така? Хелоуин мина отдавна...
- Аз, такова...- запелтечи - минах за чека, нали по Коледа...предпразнично...

Дълбоките води на Нил го повличаха във водовъртежите си, паламудът в него живна опитвайки се да си поеме дъх, тънки вадички пот се спуснаха изпод плетената маска. Хиляда чука блъскаха в рефрен в главата му:

"Идиот! Идиот си!"

- Лузарт, бейби, в Компанията чекове раздава само мистър Карсън, ти за десет години не научи ли това?

Усмихваше се приветливо Къдравата Ди, блестяха зъбките й като на гладно вълче усетило плячка, забавляваше се, а може би наистина му се радваше. Бе успял да скрие пистолета-играчка в джоба си; от тук погледната косата й бе не гарвановочерна, а смолисто-синкаво-блестяща, а златните орнаменти по главата й далеч не бяха златни, и слоновата кост не беше слонова. Пред него усмихнато стоеше едно обикновенно момиче, привлекателно, но земно. Богиня я бяха виждали очите му по друга причина, осъзна колко много и безумно е влюбен в нея. Зачуди се, защо толкова време се опитваше да го запази в тайна от себе си. Дали заради стремежа към кариера, или защото просто си беше смотаняк...
И двамата мълчаха, тя загледана в очите му, той забил поглед във върховете на обувките си. Може би трябваше да я покани на среща, или поне на кафе след работа; по дяволите не бива да бъде толкова вързан и да спре да зяпа тъпите си обуща, а да й каже нещо мило, нали това обичат жените...

Вратата зад него се отвори, чу се гласът на Косовски, полякът от "Маркетинг и реклама":

- Даян, дарлинг, готова ли си за обяд? Ще те чакам на паркинга след..три минути.

Изминали бяха трийсет секунди от как бе влязъл с намерение да извърши нещо, в резултат на което, мислеше си, би зарадвал една жена. По ирония на съдбата тази жена сега бе тук, пред него и се канеше да излезе с друг мъж. Изплъзваше се като паяче измежду рехавата мрежа на решителноста му оставяйки пътечка блестяща слуз до сърцето му. Трийсет секунди, в които животът му би могъл да се обърне на триста и шейсет градуса, но успя единствено да усили ритъма на пулса си.

Ди извади палто от гардеробчето.

- Днес аз замествам Дороти, извикаха я в Централния офис.
Наклони се заговорнически към него, усети аромата й, прималя му.

- И бъди спокоен, на никого няма да кажа за връзката ви.
Очите й не престваха да се усмихват.
- Късметлийка е с теб тя! Добре, че ми е приятелка.
Закачлив, смехът й отекна в коридора.
П.С.

Глупости говоря, кой е оцелял след полет от тринайстия етаж...
* * *