Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | На село при баба! Мисля си, колко деца на днешно време са лишени от това щастие! Аз съм от онези – щастливците, които си имаха и село, и баба!
Очаквах с нетърпение ваканциите, едвам сдържах порива си да получа бележника си, и веднага да полетя към славните свободни дни. Спомням си, че рейсът пътуваше около 4-5 часа до селото на баба ми, дотърчавах до къщата, хвърлях багажа, и отивах да съобщя на всички роднини, че съм пристигнала. Баба ми беше неимоверно щастлива от моята поява, и винаги ме посрещаше с някоя вкусна манджа. Бабините манджи.... кой не ги помни, кой не ги е класирал под номер 1 в листата си?!
Всичко беше прекрасно, всяко лято тичах на свобода – боса, по къси панталонки и потник. Нямахме вода в къщата, и аз носех с две дамаджанки от селската чешма, на около стотина метра от нашата къща. Пълнех един огромен казан – да има за миене за всеки ден, и отделно - за пиене и готвене.
Баба ми – селска женица, надигаше дамаджанката, и жадно отпиваше от студената вода. Аз – градско чадо, възпитавано в духа на добрите обноски, ужасно се дразнех, като я виждах да пие така вода. Правех й забележка, че не е културно, а тя умираше от смях заради моята сериозност.
Един ден, тя, явно вслушала се в моите думи, извади порцеланова чаша от стария кухненски бюфет. Съвсем простичка, бяла чаша, от некачествен порцелан, с шупли и ситни петънца. Беше ме гнус от тази чаша. В нас, в София, имахме стари сервизи от другата ми баба – китайски порцелан, чинии, произведени в Германия още преди войната. Баба ми обясни, че това е много скъп за нея спомен от нейната баба, която подарила на внучките си по една такава чаша. Сега, като се замислям, това трябва да е станало някъде 1925-30 година.
Изтърпявах баба ми да пие от тази чаша. Дори, си спомням, че се примирих с това. От сегашната си зряла позиция, разбирам какво на времето е означавало това за мен – да приема нещо, което съм ненавиждала, и да се откъсна от гнева. Сега разбирам и другото нещо – колко ценна е всяка една дреболия, подарена от баба ти.
Продадохме къщата на село, баба отиде да живее при леля ми в близкия град. Покъщнината разделихме – всичко делихме на 3 – за леля ми, за чичо ми и за баща ми. Със сълзи на очи баба докосваше всяка една вещ и казваше при кого ще отиде. Когато в ръцете й попадна тази неугледна за мен порцеланова чаша, тя погледна към мене и каза: “Това е за теб, момичето ми!”
Взех я с нежелание и лека обида, защо пък баба е решила точно на мен да даде чашата?!
Ние бяхме най-далеч от селото на баба ми, така че вечерта, когато изнесохме багажа от вече не нашата къща, с татко потеглихме към София с две торби, пълни с дребни предмети. Мебелите оставихме на леля ми и чичо ми.
През годините забравих за чашата. Правя една сметка – изминали са точно 31 години от продажбата на къщата на село. Тридесет и една години, в които като че ли някой беше изтрил спомена за бабината чаша.
Това лято хвърлях ненужни вещи от апартамента на родителите си. И, както се досещате, попаднах на бабината чаша. Стори ми се най-красивото нещо на света. Бяла, с изчистена форма. И около нея като че ли едно сияние... Дъщеря ми посегна да я изхвърли, но аз реагирах толкова бурно, че... ме обявиха за луда.
Държах чашата дълго в ръцете си. Усетих ръцете на баба, които често вечер ме галеха по гърба и по косата. Долових онази вълшебна миризма на бабините сърмички, чух гласът й да извива: "Прибирай сеееееееее!".
Вече разбирам какъв (без)ценен подарък ми е направила баба.
Своята бабина чаша...
11 август 2009
Евгения Маринчева
Публикувано от aurora на 14.08.2009 @ 16:21:11
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
Р е к л а м аПролет иде (по К. Христов) | автор: arhiloh | 1308 четения | оценка 5 | показвания 47863 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Бабината чаша" | Вход | 11 коментара (26 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Бабината чаша от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 17.08.2009 @ 13:45:10 (Профил | Изпрати бележка) | Alisa, показателното какъв човек си е точно това стисване за гърлото, сполай!
|
]
Re: Бабината чаша от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 14.08.2009 @ 16:29:40 (Профил | Изпрати бележка) | И над цялата тъга се носи ефирното ухание на бабините сърмички... Това успокоява. Нееее, няма да те забравим бабо! |
Re: Бабината чаша от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 17.08.2009 @ 13:45:51 (Профил | Изпрати бележка) | В никакъв случай!!! Кой би забравил баба си и нейните сърмички?!
:-))))))))))) |
]
Re: Бабината чаша от roza1 на 14.08.2009 @ 16:37:05 (Профил | Изпрати бележка) | Май дойде време ние да скътваме подаръци...
Мило ми стана, жени, след прочита!
Поздрави!:) |
Re: Бабината чаша от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 17.08.2009 @ 13:47:19 (Профил | Изпрати бележка) | Ани, да сме живи и здрави да ги скътваме тези подаръци, и да бъдем дарени с внуци! АМИН!!!
:-) |
]
Re: Бабината чаша от rajsun на 14.08.2009 @ 16:45:11 (Профил | Изпрати бележка) | Човек живее в малките неща.
И в спомените)))
Поздрави! |
Re: Бабината чаша от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 17.08.2009 @ 13:48:10 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, Райчо!
Ако ценим малките мигове и неща, ще сме МНОГО, много богати!
:-) |
]
Re: Бабината чаша от milcho (milchokirilov@yahoo.com) на 14.08.2009 @ 17:36:31 (Профил | Изпрати бележка) | Прибирай сеееееееее!"...
Жени!
СГНР!
Поздрав! |
Re: Бабината чаша от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 17.08.2009 @ 13:48:51 (Профил | Изпрати бележка) | Сполай и на теб, скъпи Приятелю, че мина оттук!!!
СГНР!!! |
]
Re: Бабината чаша от galina (diana610@abv.bg) на 14.08.2009 @ 18:09:34 (Профил | Изпрати бележка) http://galina10.blog.bg | Ей, разплака ме, честно!
А сега ще ти разкажа нещо странно.И аз си имам моите бабини спомени, ама...градски.Защото при мен, както винаги, всичко е наопаки. Аз си живеех на село, а баба ми се изсели да живее при чичо в града. И аз лятото ходех при нея в града, представи си...
Ех, мили детски спомени...виенското колело, цирка, баклавите и бозите в градската сладкарница...и първия филм, който гледах сама - "Особен урок"/ представяш ли си/...:))) |
Re: Бабината чаша от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 17.08.2009 @ 13:50:17 (Профил | Изпрати бележка) | А!!! Ето един отговор на въпроса на ANG - как ли живеят градските деца, които си нямат село!!!
Много ти благодаря, за прочита, за коментара, и за сълзите!
Поздрави!!! |
]
Re: Бабината чаша от voda на 14.08.2009 @ 20:10:55 (Профил | Изпрати бележка) | Вулнуващ разказ за магията на дебните неща.
Поздравления, Евгения! : |
Re: Бабината чаша от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 17.08.2009 @ 13:52:30 (Профил | Изпрати бележка) | voda, радвам се, че прочете!!!
Току-що ти оставих "Лаконично небе" където трябва :-)))
Поздрави и хубав ден!
:-) |
]
Re: Бабината чаша от lubara на 03.11.2009 @ 07:32:10 (Профил | Изпрати бележка) http://lubopnikolov.blogspot.com | Добро утро !
Този разказ ми е толкова близък. Защо ли? Прочети моя " Топлината на детството". И аз имах село, и аз бях от града, и аз носех на баба си вода, но с пръстена стомна.
Поздрави сърдечни ! |
Re: Бабината чаша от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 03.11.2009 @ 15:30:03 (Профил | Изпрати бележка) | Ама ти си наистина голям "щастливец"!
Имал си толкова много скъпоценни неща!
:-) |
]
]
Re: Бабината чаша от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 04.11.2009 @ 09:25:53 (Профил | Изпрати бележка) | Знаеш ли, най-хубавото е, че ги оценяваме тези моменти...
Хубав ден от мен! |
]
]
Re: Бабината чаша от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 27.11.2009 @ 18:37:43 (Профил | Изпрати бележка) | :-)))
Да, забравил си :-)))
Ама то човек може ли да помни всичко?!
А пък и не трябва... че препълваме и без това препълнените хард-ове :-))) |
]
Re: Бабината чаша от Black_dog на 27.11.2009 @ 20:42:46 (Профил | Изпрати бележка) | Твоята любима чаша :)
Много е хубаво, PLACEBO! Много истинско, да му се не види... |
Re: Бабината чаша от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 27.11.2009 @ 21:54:43 (Профил | Изпрати бележка) | Предполагам сега си схванал защо "чашата" на Хенри много ме впечатли и ме възхити :-))) Разбира се, не само заради това де!
Присъствието ти тук е радост за мен!
Сполай!
:-) |
]
Re: Бабината чаша от esennolisto на 10.12.2009 @ 09:24:46 (Профил | Изпрати бележка) | Здравей, Евгения!
Чак сега прочетох този разказ. Разплака ме.
Имам почти същите спомени. Селото, чешмата на няколко метра от нас, дамаджанките, бабините манджи...бабините ръце...просто нямам думи. Върна ме при най- светлите ми спомени.
Благодаря ти! |
Re: Бабината чаша от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 16.12.2009 @ 02:05:32 (Профил | Изпрати бележка) | Хееей, остава да излезе, че от една и съща чешма сме наливали вода!!!
:-)))
Радвам се, че прочете, благодаря ти!
Поздрави!
:-) |
] | |