автор: yotovava

Луната едноок е светофар
сред картата небесна на липите.
Отключват сребърния катинар
на пистите им и политат
комети, опашати като дим.
Заливат се от смях и светло
стъпките, с които да вървим
пътя между рая и небето.
До дъно космосът е поразен
от щедрата любовна лудост,
аз зная само, че си с мен
и може би това е чудото, което
от смъртта ще ни спаси
или поне душите ни от мрака.
Светулките на твоите сълзи
в тъмното искрят изплакани.
Дълбок е кладенецът на нощта
като очите на кошута звездна.
Гласа ти вятърът го попиля
далече в синята й бездна.
Уханието на вечерен здрач,
което тръпне пред вратата,
разгонената врява на щурците
в сезона песенен на птиците
преливат от блажената нега
и аз не зная как да я опиша
кротката далечна самота,
всемирът ми с която диша!

23.07.2009