автор: jelyaznovski

Миша и Делян много се разшетаха. Стана и шумно, и тясно.
- Елате да ви прочета приказка…
- Идваме, ако ни разкажеш приказка- казва Миша.
- Добре, ще ви разкажа зà Млекан.
Миша още не е чувала зà Млекан, но се гушва у мен. Делян притичва до кашона с играчки, зарежда се с един конструктор и сяда от другата ми страна. Ръцете му вече шават – сглобява нещо без да гледа частите.
- Кой е Млекан? – пита Миша.
- Млекан. Да, дядо, кой епизод е? – казва Делян.- Стотният епизод. – Делян се фъчка с мъчната думичка, която е научил от баба си.
- Обясни, Деляне, кой е Млекан!
Делян, който е слушал двайсетина измислици по темата, обяснява:
- Млекан е юнак. Много силен, добър. Дядо, бяхме стигнали до магьосника…
- Аз искам зà четирите козлета- казва Миша.
- Добре – зà Млекан и козлетата.
- И зà майка коза – добавя Делян и показва самолета, който вече е сътворил.
- И зà татко козел- добавя Миша. – И зà вълка.
- Бива! – съгласява се Делян.- Първо зà козлетата…
Почвам.
- Нали Млекан живял край гората в къщичката на бабата и дядото, които го намерили в едно гнездо. И нали името му дошло от това, че обичал да яде мляко от бабината козичка. И от млякото израсъл толкова голям, и толкова силен, че можел да вдигне с една ръка цяла кола с дърва. А бил още малко момче.
- Колко малко? – пита Делян.
- Колкото вас.
- А можел ди вдигне и коня заедно с колата? –интересува се Миша.
- Можел – отговаря Делян, който е сведущ по силовите въпроси.
- И така. Един ден Млекан се разхождал из гората и на полянката намерил голям брадат козел. Козелът бил много уплашен, защото се изгубил в гората, а слушал, че в нея броди Страшният вълк. Но Млекан го погалил, успокоил го, отчупил пръчка от една дива лоза, вързал козела зà рогата и го закарал при бабината козичка. А тя толкова се зарадвала, защото отдавна й било скучно сама. А и Козльо бил напет и хубав. Заживели заедно и не след дълго им се родили четири козлета. Къщичката на бабината козичка станала тясна. Козелът и Козата накършили клони, преплели ги, запълнили дупките с кал и така направили широка кошара. Покрили я с шума и трева и поканили козлетата:
- Зяповядайте, тук ще живеем всички…
Влезли козлетата, много им харесало в новата къща, всяко си избрало свое ъгълче, настанили се. Дошла вечерта и всички заспали. Но през нощта козлетата огладняли, събудили се, подушили наоколо зà някакво хапване. Много хубаво им замирисал покривът. Само си повдигнали главите и захрупали. Но като се събудили на заранта, що да видят – от къщичката били останали само стените.
После духнал вятър, докрал облаци и като завалял дъжд, измокрил козлетата от рогцата до копитцата. Студен бил дъждът, защото вече идвала зима, а през зимата вали още по-студен сняг.Ами сега?
- Ами сега? – пита Миша.
- Трябва нов покрив – казва Делян и ръцете му строят някаква машина.
- Трябва покрив, ама дето не се яде.- подсещам ги аз.
- От желязо – предлага Делян.
- Къде в гората желязо…
- Да сложат керемиди – досеща се Миша.
- Ама дядото и бабата били много бедни, нямат пари зà керемиди…
- Тогава дървета, ама по-дебели, дето не се ядат – предложението е на Делян.
- Може, дървета може. Е къде е гората…Само дето с рога дърва не се секат, трябва да търсят помощ. Добре – Козата и Козелът отишли при Млекан, така и така, разказали му защо са без покрив. Млекан се засмял, взел си брадвата, отишъл в гората, насякъл дърва, струпал ги на една полянка и си тръгнал по работата , защото много бързал. Козата, Козелът и козлетата почнали да пренасят дървата, ама те били тежки, тежки, страшно се изморили и нищо не свършили. Ами сега?
- Камион – казва Делян.
- Това било много отдавна, дядо, - пресрещам го аз.- Камионите не били измислени…
- С колата, дето я вдигал Млекан – досеща се Миша.
- Не може. Нямали кола. Млекан вдигал чужда кола, само да покаже колко е силен… Отново ще трябва помощ.
И срам не срам, Козата и Козелът отишли отново при Млекан.- Така и така, не можем да си пренесем дървата.
- Да бе, забравих - казал Млекан, метнал дървата на рамо и ги стоварил пред къщичката.
Сега вече всичко било наред, козлетата бързо наредили покрива, къщичката станала зà чудо и приказ. Нанесли се –вътре сухо, топло. И добре, че бързо се нанесли, защото тутакси дофтасал Страшният вълк. Натиснал вратата.
- Отваряйте, иначе ще бутна къщичката…
Но къщичката била здрава. Блъскал, блъскал вълкът, но само си ожулил дясната лапа, къщичката си стояла на място суха и топла.
- Сега какво ще направи Страшният вълк? – питам аз.
Делян и Миша мислят.
- Ще ги измами – предлага Миша.
- Ама как?
- Ще се престори на мама Козичка.
- Не, не, това е от друга приказка. Мама Козичка и татко Козел са вътре, при козлетата. По друг начин трябва да постъпи…
- Най-добре да се престори на Млекан. Нали им е приятел, може да се измамят- казва Делян и спира зà момент да върти конструктора.
- Дова е добре! – казвам аз. – Но как Страшният вълк ще стане на добрия Млекан?
- Трябва да си скрие косматите лапи – припомня си Делян.
- Как?
Делян: Обува панталон на краката.
Миша: И ръкавици.
Аз: Добре, ами опашката.
Делян: Да я напъха в панталона.
Аз: Ами ушите?
Миша се досеща: Шапка.
Аз: Остана муцуната.
Делян: Маска.
Миша: Маска, розова като кожа, като лице.
- Добре ще се престори! – похвалвам ги аз.- А откъде ще вземе Страшният вълк всичко това?
Децата усилено мислят. Обсъждат и отхвърлят варианти: покупка /няма пари/, шев по поръчка / къде ще търси шивач/
Спират се на кражба. Защото вълкът е лош, щом мами, значи и краде. Ще краде дрехите на Млекан.
- И така, вълкът дочакал да се стъмни и когато Млекан заспал, влязъл през прозореца и му задигнал дрехите. Навлякъл ги набързо, сложил шапка връз ушите, намазал се с помада…
Тук очаквам да ме сгащят и да попитат: а откъде у вълка помада. Вместо това чувам Миша да ме поправя:
- С фон дьо тен, дядо.
- Да бе, и муцуната му станала розова , като кожа…
- Забравихме, че трябва да изпие едно яйце, да му стане гладък гласа – казва Миша.
- Да бе, грабнал едно яйце от гнездото на Косе Босе, изпил го и почукал на вратата.
- Кой е? – попитал татко Козел.
- Млекан – излъгал вълкът.
- А-а-а, влез Млекане! – и отворил вратата.
Втурнал се Страшният вълк вътре, махнал си шапката, изтрил си фон дьо тена и козлетата видяли страшната му муцуна.
Какво станало обаче. Уж бил много страшен вълкът и много плашливи козлетата, а като се скупчили в ъгъла, като насочили рогата напред, пред вълка застанала бодлива стена.
- С рогата напред! – изкомандвал татко Коозел и бодливата стена тръгнала срещу вълка.
И изведнъж:
- Стойте, ще ми надупчите дрехите! – извикал някой.
Козлетата вдигнали очи и видели Млекан, по гащи, държи вълка за опашката и му сваля панталоните.
Наистина, толкова много рогца ще направят дрехите на Млекан на решето.
- Какво е решето? – пита Миша.
- Кажи, Деляне, какво е решето…
- С дупки, като ситото на баба, само че с по- големи дупки…
- Ясно ли е какво е решето?
- Ясно.
- И колко дупки ще пробият по млекановите дрехи?
Тишина. Първи се обажда Делян.
- Четири козлета, по две рогца, и още две таткото и още две майката.
- И колко е това?
Делян и Миша още не могат да смятат.
- Много са, дядо, - казва Миша.- Няма да могат да се носят дрехите.
- А Млекан бил беден, окъде пари зà нови друхи?
- Така е, значи няма да го бодат Страшния вълк. Млекан си взел дрехите и както бих хванал вълка зà опашката, завъртял го и го запратил към гората. Вълкът бухнал в един капинак.
- Дето растат капини – казва Миша.
- Да. И вълкът се набол. Но не това е най-страшното… Тръгнал да излиза, трънчетата не го пущат. Дърпал се той, мъчил се, всяко трънче изскубвало по едно косъмче от кожуха му, и когато вълкът се измъкнал от капинака, бил вече съвсем гол, не му останало нито едно косъмче.
- Мале, плешив като чичо Андро! – не вярва Делян.
Става опасно зà повечето чичовци. Затова казвам:
- Така било. Но приказката зà голия вълк е друга приказка.
- Е-е-е, дядо!- протестират и двамата.
- Да, да, друга е. Хайде сега на палачинките, че баба ще ни се кара ако изстинат…