автор: pisanici_com

Звездите са разплакани, но винаги
когато ги погледнеш се усмихват.
Загледани напред, във свойто минало,
което им тежи и ги потиска…
Звездите са помръкнали, но вярвай ми
когато слънцето разсърдено си тръгне
те ще засветят по – прекрасно от очите ти
с предчуствие клепачът им ще трепне…

Звездите са небесни многоточия,
чертани от ревнивата луна
и влюбеният принц със пръсти сочи ги,
преди да се завърне у дома…

Звездите са очите на безмълвните,
И дядо каза: „Виждали отвъд.”
Усмихнати звездите са посоката,
на истинския… вечния ни път.