автор: miromax

Отиде си, без дума да ми кажеш.
Остави ме, сега съм сам в печал .
Не знаех мислите ти ! Дълго чаках…
Денят да свърши…Тъжен…Вял…

Почаках доста със надежда,
че пак ще кажеш : АЗ СЪМ ТУК…
Пронизващ писък, в мен ме стресна .
И тръгнах си премазан, сляп и глух...

Не виждах нищо и не чувах.
Не знаех, накъде вървя дори.
Край мен, свистяха немите въпроси:
дали ще се завърнеш тук ? Дали ?

Запалвах сам цигара след цигара.
Димът чернилка…Цял воал…
И питам се:Защо поредната догаря ?
А Ти си тръгна, сякаш нищо не съм дал...?