Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: boqdjiqsofiq
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13953

Онлайн са:
Анонимни: 413
ХуЛитери: 0
Всичко: 413

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Януари 2022 »»

П В С Ч П С Н
          12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31           

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЕпизод с умиращия лебед
раздел: Разкази
автор: radi_radev19441944

гротески


Наскоро стана ясно, че в института за нестандартни проучвания към БАН бе осъществена провокация. Внезапно от лабораторията за биологични изследвания изчезна елитният молец Леонид Илич и на негово място в стъклената кутия нечия престъпна ръка бе оставила някакъв съвсем безобиден екземпляр, вероятно внесен отвън специално за целта. Молецът Леонид Илич бе получен чрез сложна кръстоска от различни представители на вида, някои доставени от Централноафриканската република, други от източен Сибир, трети от гардероба на националната сексприма, оцелял след многократно третиране с всевъзможни препарати, в резултат на което бе получен устойчив на всякакви химични и биологични агресии екземпляр, освен това славещ се с невероятен апетит и унищожаващ всякаква текстилна материя от неметален произход. Разбира се, своевременно бе осъществена сполучливо и реализацията на Зоя Космодемянская – един акт – необходим за възпроизводството на вида, така че поръчката бе осъществена коректно от наша страна и предстоеше да бъде предоставена на клиента – една елитна руска фирма за текстил, чийто бизнес бе започнал да запада вследствие неудържимия поток на евтин продукт от Китай, Турция, Монголия и други близко и далекоизточни индустриални тигри.
Самата фирма „Заря советом” трудно пласираше своите изделия, поради което бе решено от борда на директорите да се премине към по-високотехнологичен продукт, на основата на черни и цветни метали, алуминий, азбестови и други материали, като за целта бъде размазана окончателно конкуренцията, практикуваща остарели методики. В тази връзка ролята на молеца Леонид Илич заемаше възлово място. Без неговото квалифицирано участие проектът беше неосъществим. Поради което агенти на фирмата се свързаха своевременно с екип специалисти от БАН, занимаващи се с нестандартни идеи: конструиране на компресори за гайди, изкуствено оплождане на пчели – майки, футболни топки с трапецовидна геометрия, копринени буби, консумиращи троскот и т.н. От своя страна екипът се зае ентусиазирано с проекта и скоро резултатите бяха на лице. Когато накрая на бял свят се появи самият Леонид Илич и неговата ефикасност бе доказана от нарочно създадена комисия, всички бяха на ясно, че предстои революция в модата и текстилната индустрия. Леонид Илич изгризваше всичко без остатък и изглежда нямаше насита; апетитът му беше невероятен. Авторите на проекта съвсем резонно се стараеха да не го изпускат в гащите си, защото за нула време можеха да останат без гащи. Никаква текстилна материя не бе в състояние да устои на ненаситните му челюсти. Оказа се, че за да бъде спасена текстилната индустрия, в самата тъкан трябва да бъдат вграждани нишки от специална легирана стомана, подложена на закалка от минимум шейсет единици и предвидена за производство на долно бельо, бронежилетки, танкове и бронетранспортьори – нещо което напълно се вписваше в производствената програма на фирмата „Заря советом.” Когато поръчката бе изпълнена и резултатите се оказаха обнадеждаващи, възникна и необходимостта от наименование на новия феномен – рожба на родния технически гений. Някои от по-младите ентусиасти предложиха наименования като Наполеон, Юлий Цезар, дори Бойко Борисов, но все пак надделя прагматизмът и бе възприето становището на ръководството, съобразено с предпочитанията на бизнеспартньора – фирмата „Заря советом”, чието ръководство – хора с явна патриотична нагласа биха предпочели нещо друго – тоест – най-целесъобразно е наименованието да бъде съгласувано с това обстоятелство. Предложенията бяха между Петър първи, Суворов, Разпутин, Сталин, но накрая се наложи Леонид Илич, предвид носталгичната любов на руския мужик към този мъдър партиен вожд, освен това бе установено, че собственикът на фирмата е бивш партиен секретар от Подмосковието, който все още краси ревера на сакото си с многобройни ордени за заслуги към партията и на чаша водка със своите работници и служители, категорично заклеймява експлоатацията на човек от човека.
Така или иначе някой бе похитил молеца Леонид Илич – гордост на екипа – б.г. учени и този факт оказа съкрушително въздействие върху самочувствието на всички. Някои дори изказваха предположение, че ще бъде искан откуп и дори посочваха конкретни цифри. Още по-тягостно беше убеждението, че извършителят е човек от самия екип, защото никой друг нямаше достъп до лабораторията, а и никой не осъзнаваше значението на проекта, освен вътрешни хора. Ситуацията изглеждаше пределно ясна, но не беше възможно да се хвърли вината на конкретен служител без основание. А основания за това липсваха. В края на краищата безизходицата се оказа пълна; очакваше се да пристигнат всеки момент руските партньори, за да получат поръчката и нямаше време за много умуване, поради което бе възприета идеята да се обърнат към известен специалист по заплетени ситуации. Тоест – към мен...
Съвсем логично, не можеше да има по-изявен специалист в града от мен, поради което скоро бях известен за събитието и получих покана от ръководството да се включа в издирването.
Приех с известни резерви, защото не съм имал подобен случай в практиката. Разследвал съм изчезването на съпрузи, на бизнесдами, на банкови длъжници, дори на мъртъвци, но с представители на микрофауната никога не съм имал работа. Това че извършителят беше вътрешен човек не подлежеше на съмнение, но не беше ясен мотивът. Няма как да се допусне, че някой сам иска да получи парите от сделката, защото много бързо ще бъде разкрит. Оставаше другата възможност – тоест, че в екипа се е внедрил агент на фирма конкурент, която няма изгода да се наложат нови тенденции в производството, поради което се опитва да провали проекта. Още една вероятност съществува, че някой по невнимание е изпуснал Леонид Илич на свобода и се е опитал да компенсира липсата му по този дилетантски начин. На мен лично ми се струваше, че тази е най-допустимата версия, но на първо време нямах представа как ще бъде доказано. Що се отнася до Муржо, за сега той също нямаше изградена хипотеза, поради което го отстраних временно от разследването. Огледът на мястото – тоест – самата лаборатория, където се извършваха експериментите не ми подсказа нищо съществено. Лаборатория като лаборатория – епруветки, стъкленици, кутии и други приспособления за селекциониране, отглеждане и съхраняване на всевъзможна пълзяща фауна: насекоми, паяци, стоножки и други представители на биосферата, с които се занимаваше съответната секция. Аз като най-обикновен лаик дори не ги познавах всички и нямах представа какви чудовища ражда метаморфозата сред пълзящия биосвят. Очевидно на това място всеки може да изяде другия или да бъде изяден – точно както и сред представителите на хомосапиенс. От молеца Леонид Илич нямаше и следа, но аз и не очаквах да го открия тук. Запознах се поотделно с всички членове на екипа, но не ги разпитвах изобщо за случая. То беше ясно, че никой няма да си изповяда греховете, така че подобен разпит би прозвучал съвсем инфантилно, дори и сред представители на градската полиция. Идеята беше да си изградя представа за всеки човек поотделно и да уточня евентуалните му амбиции и слабости. От всичко, което успях да установя със сигурност, определено се набиваше на очи фактът, че на нито един от тях не му стигат парите, освен това жена му харчи на поразия. Общо взето позната история; и на мен не ми стигат парите. Другата биеща на очи тенденция беше, че на всички до болка са им омръзнали съпругите /съответно съпрузите/, което няма как да бъде съобразено с десетте божи заповеди. Между хобитата нямаше съществена разлика и това беше също така логично: едни ходят за риба, други по мачове, трети ровят из интернет, четвърти по жени /съответно мъже/, пети се запиват повечко в кръчмите и имаше само един, който по странен начин се различаваше от останалите. Посещаваше балетни спектакли.
Те това никак не изглеждаше типично за един праволинеен българин и точно то ми се стори подозрително. Освен всичко друго, той изглеждаше малко отнесен и съвсем не на място в екипа. Общо взето ми направи впечатление с нещо неопределено – нямам представа какво, но реших да се запозная по-обстойно.
- Бих присъствал на следващия спектакъл – информирах го аз – и нямам нищо против да сме заедно.
- Но разбира се, това е чудесно – внезапно се зарадва младият мъж. – Случайно спектакълът е тази вечер и случайно имам билети. Но човекът, който трябваше да ме придружи е възпрепятстван, така че...
- И какво ще бъде представлението?
- Най-доброто нещо – направено до сега от човешкия гений, с участието на най-добрата прима. Умиращият лебед на Камий Сен Санс. Лебедът, разбира се, е тя ... онази. Недопустимо е да не се види.
Човекът с такъв трепет говореше за нея /която и да е тя, но не и Мая Плисецкая/, че на момента ми се изясни ситуацията. Не е необходимо да бъдеш психолог, за да проумееш, че се е влюбил като гимназист и обектът е същата тя – онази. Логично, касаеше се за примата от Лебедово езеро, но вероятно и той самият не го подозираше. Същата логика подсказваше, че на този факт се дължат и честите посещения в балетния театър. Само не можех да си обясня до какво развитие са стигнали нещата и дали изобщо има развитие. Разумът ми подсказваше, че е нещо съвсем платонично, само дето никак не можех да го свържа със случая Леонид Илич. А връзка с него без съмнение трябваше да има. Притежавам нюх към тези неща от живота.
Подозрението ми се потвърди недвусмислено още по време на спектакъла. Разбира се, примата беше ослепителна и този умиращ лебед, който тя показа грабна сърцата на всички присъстващи, така че всяко платонично влюбване имаше своето основание, дори мен ме развълнува. Понеже бяхме в ложа, носех бинокъл /не е нужно да е театрален/ и наблюдавайки внимателно всички нейни демонстрации, имах възможност да се запозная директно с подробностите. Но най-много ме порази една специфична за балета фигура – някакъв шпагат, когато за част от секундата забелязах с бинокъла малък дефект в трикото на много специфично място, когато блесна с покъртителна отзивчивост част от интимната и анатомия. Вероятно тази незначителна подробност беше забелязана от преобладаващата част на мъжкото присъствие – съсредоточено предимно в тази посока, защото в същия миг избухнаха бурни овации, а моят млад приятел сякаш някак се сконфузи и изчерви като пубертетен юноша. Това, естествено, не убягна от наблюдателното ми око. По-нататък беше лесно да направя необходимите изводи. Веднага ми стана ясно, че въпросното начинание може да бъде дело не на кой друг, а само и единствено на нашия Леонид Илич... Елементарно. Няма кой друг да избродира подобна изящна фигура на това възлово място от облеклото на красивата прима, освен един добре школуван институтски молец.
Загадката започна да се разплита с пределна яснота. От този момент се откри фронт и за моята същинска работа по разследването. Само трябваше да проуча някои дребни подробности, а именно по какъв начин молецът Леонид Илич се е озовал в гардероба на примата. Не ми се вярва да е поради някакви платонични чувства. Съвсем естествено премълчах за откритието си, въпреки че то бе станало достояние на мнозина, но само аз бях в състояние да дам приемливо обяснение на истинските факти. Самият „лебед” запази самообладание на сцената, изигра ролята до край и, което е впечатляващо - с небивал триумф. Скандалът, който се разрази впоследствие в гримьорната бе регистриран от малцина най-приближени. Примата вбесена смъкна екипа си и го запрати в лицето на режисьора, който от своя страна разгледа с истински потрес майсторското изпълнение на Леонид Илич, но не успя да даде обяснение. Ние с моя млад приятел също чухме писъците откъм гримьорната и се отказахме навреме от намерението си да поднасяме цветя. Мъдро решение.
Всъщност, този инцидент се оказа изключително благотворен за успеха на спектакъла, защото на следващия ден публиката – особено мъжката част беше двойно повече; имаше дори войници на редовна служба, полицаи и представители на ромската интелигенция – заели неотстъпно първите редове и въоръжени с театрални бинокли. Само че този път за всеобща покруса примата се появи с друго трико; от творческата изява на Леонид Илич нямаше и помен, поради което и спектакълът не пожъна същия успех. Това притъпи ентусиазма и на следващия ден публиката беше значително по-малко – един факт, който постави ръководството на театъра пред сериозната дилема „да бъде или да не бъде.” Тоест – дали да се съобразява с традицията или е по-целесъобразно да бъде използвана отново онази екипировка след вещата намеса на Леонид Илич, което съответно изисква и по-висок хонорар за примата. Само че въпросната екипировка, както можеше да се очаква, беше захвърлена някъде и може би щеше да се затрие окончателно сред боклуците без нашата компетентна намеса. Казвам нашата, защото без неоценимата помощ на Муржо нямаше как да се реши проблема. Наложи се да го запозная лично с примата, защото както е известно, неговият начин на разследване е твърде нетрадиционен и значително се отклонява от предписанията. Разпитът се осъществи на санскрит, а аз бях нещо като преводач. С други думи, Муржо я обиколи няколко пъти имитирайки па дьо дьо, подуши някои особено съществени места от анатомията, докато тя се дърпаше гнусливо /ах какво мърляво куче/ и веднага хвана вярната следа.
Разбира се, преди това аз имах разговор с нея и това стана веднага след като бях запознат – след третото или четвъртото представление откакто се заех сериозно със случая. Разговорът се проведе тайно от моя млад приятел, защото не исках да го поставям на изпитание с излишна ревност, както и с ненужни подозрения. При положение, че се окаже невинен откровено възнамерявах да му помогна, а ако има някаква вина и причината е това злощастно влюбване, бих му предоставил възможност да се защити, стига да ми предаде доброволно Леонид Илич – естествено цял и невредим. За сега беше достатъчно да се проучи по какъв начин Леонид Илич е попаднал в гардероба на примата и реших най-напред да разпитам самата нея. Направо и изпратих призовка, където в сух и стегнат вид бе обяснено, че се касае за обикновено справка. Тя се появи в канцеларията шокиращо красива и доста притеснена от тази официалност на разговора.
- Значи вие сте известният инспектор Топузов – каза тя, усмихвайки се смутено – мисля, че ви забелязах в театъра предната вечер. И на какво дължа това ваше внимание?
- Водя едно много странно разследване – обясних делово аз – в което вие вероятно нямате пряко участие, но може би ще помогнете с малко информация. Каква е връзката ви с лицето Х?
- Мисля, че това си е моя лична работа – отговори тя с внезапна досада.
- Разбира се, нямам възражение, че е така – обясних спокойно аз – но съществува проблем. Човекът е заподозрян в една съмнителна операция и трябва да установим дали участието му е неволно, което го оневинява или умишлено, което го прави уязвим за закона. И така – кога за последен път той е идвал у дома ви и носил ли е нещо със себе си?
- Не е идвал никога у дома – отговори рязко дамата.
- Спомнете си добре; може би пропускате нещо.
- Нищо не пропускам. Не е идвал никога, защото съпругът ми е достатъчно ревнив.
- О извинете – запелтечих аз! – Това променя нещата, но има нещо, което не може да се обясни по друг начин, освен по този.
- Има и друго обяснение – възрази тя. – Аз съм ходила при него.
- Това хвърля известна светлина – замислих се аз, – но не съвсем. Къде по-точно сте били: у дома му или в лабораторията?
- И на едното, и на другото място, но последния път бях в лабораторията; какво по-точно имате предвид?
- Нещо там е изчезнало.
- Уверявам ви, че не съм пипала нищо – реагира рязко дамата. – Това са неща, които най-малко могат да ме заинтересуват. Но последния път го запитах за работата му просто, за да поведа разговор и той ми показа някакви лабораторни проби с екземпляри от молци, какавиди и други подобни твари, от които нищо не разбирам. Определено не обърнах внимание; забелязах само, че са живи и се движат.
- Нещо друго да се е случило?
- Нищо особено; само в един момент поради невнимание съборих една стъкленица в скута си и изпълзяха някакви гадини, за малко да повърна, но той ги събра и върна обратно. Това беше. Но на следващия ден той изглеждаше притеснен и каза, че нещо е изчезнало – някакъв специален екземпляр. Отново не обърнах внимание, защото вече трябваше да се явя на сцената и бързах много.
- Аха, аха, всичко това е много важно да се знае – подхвърлих аз. – Нямам повече въпроси.
И действително беше така; ситуацията почти се изясни. Освободих я и веднага възобнових издирването. Този път основната задача бе възложена на Муржо и той се зае с ентусиазъм. Двамата се отбихме до театъра и след като се легитимирах на входа обясних, че търся важно веществено доказателство, необходимо за следствието. Портиерът ме отведе направо при реквизитите. Муржо захвана работа с характерното си усърдие и след малко започна да ми носи разни стари вещи на примата, които подреждаше старателно на една или друга страна, но явно не беше особено доволен от постигнатото. Това бяха перуки, сутиени, туники, гримове, долно бельо, тренировъчни екипи. Накрая изрови отнякъде необходимата вещ, завъртя опашка и излая на санскрит – видимо доволен. Веднага я познах. Нямаше начин да се сбърка с никоя друга, защото беше единствената по рода си в галактиката. Съвсем естествено си стоеше и дупката на дъното – открила цялата си прелест по време на спектакъла, дори значително разширена и оформена от старателния Леонид Илич. Точно това ме наведе на мисълта за неговото височайшо присъствие. Взех дрехата и внимателно я разгледах под лупа. Задоволството ми беше пълно, когато в една от гънките открих самия Илич – замислен и погълнат в творческото си уединение. Прибрах внимателно находката в един плик и я отнесох, където трябва. Бях посрещнат с възторг от екипа на лабораторията, само моят млад приятел изглеждаше смутен, явно не можейки да си обясни как обектът е попаднал на въпросното място. Смигнах му да не се притеснява. За новопоявилия се ерзац изобщо не се отвори въпрос; всички бяха на мнение, че конкуренцията го е подхвърлила с цел да пречи на разработките.
Но имаше нещо странно в поведението на Леонид Илич. Апетитът му бе претърпял особени трансформации, които не се вписваха в директивата. Ръководителят на екипа с трепереща от вълнение ръка го пое и пусна върху един шал от чисто мерино, а той въобще не реагира; въртеше замислено глава и кимаше без ентусиазъм. Преместиха го върху една употребявана блуза на асистентката и отново никаква реакция; няколко чорапогащника бяха прибавени към менюто – същият ефект. Това попари надеждите на всички като с вряла вода. Възникна опасение, че Леонид Илич може да е болен, но не се чуваше кашляне и кихане. Тогава – осенен от внезапна идея – подхвърлих долната част от екипа на „умиращия лебед” и едва тогава настана раздвижване и оживление. Леонид Илич с радостна възбуда се покатери на мястото и започна ентусиазирано трудовата си дейност. Но за съжаление само към това място проявяваше интерес. Когато го върнаха върху другите материали, отново го обхвана меланхолия. Множество експерименти потвърдиха безусловно този тъжен факт.
- Ясно – произнесе съкрушено ръководителят на екипа – нашият Илич е попаднал под деморализиращото влияние на буржоазната действителност. Ще трябва да го подложим на оздравителна агитация. На първо време му пуснете информационната програма на БНТ.

Р


Публикувано от alfa_c на 10.08.2009 @ 21:04:50 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   radi_radev19441944

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

19.01.2022 год. / 03:01:22 часа

добави твой текст
"Епизод с умиращия лебед" | Вход | 10 коментара (22 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Епизод с умиращия лебед
от LATINKA-ZLATNA на 22.08.2009 @ 23:50:25
(Профил | Изпрати бележка)
С удоволствие прочетох, Ради!

Лека вечер!


Re: Епизод с умиращия лебед
от radi_radev19441944 на 26.08.2009 @ 19:22:59
(Профил | Изпрати бележка) http://literatron.dir.bg
Благодаря.

]


Re: Епизод с умиращия лебед
от sineva на 10.08.2009 @ 22:19:54
(Профил | Изпрати бележка)
Изчетох го!
С голямо желание!
И ентусиазъм.
И взе че ми хареса!
Ама много харесах!
Поздравявам те, Рад!
За оригиналния и много интересно написан разказ!
Здравей, инспекторе!
Много си добър в професията си!:)))


Re: Епизод с умиращия лебед
от radi_radev19441944 на 13.08.2009 @ 20:47:47
(Профил | Изпрати бележка) http://literatron.dir.bg
Благодаря за ентусиазма. Винаги си била загрижена за моите изпълнения.

]


Re: Епизод с умиращия лебед
от Alisa (kremenska@abv.bg) на 10.08.2009 @ 23:32:30
(Профил | Изпрати бележка)
Подозрението ми се потвърди недвусмислено - добър автор стои отсреща)
Поздрави, Ради Радев!


Re: Епизод с умиращия лебед
от radi_radev19441944 на 13.08.2009 @ 20:50:05
(Профил | Изпрати бележка) http://literatron.dir.bg
Трогнат съм от вниманието.

]


Re: Епизод с умиращия лебед
от kasiana на 11.08.2009 @ 02:41:03
(Профил | Изпрати бележка)
Поздрави, Ради!!!

Оригинално хрумване!!!

!:)))

Касиана


Re: Епизод с умиращия лебед
от radi_radev19441944 на 13.08.2009 @ 20:50:35
(Профил | Изпрати бележка) http://literatron.dir.bg
Прегръдка.

]


Re: Епизод с умиращия лебед
от voda на 11.08.2009 @ 06:56:07
(Профил | Изпрати бележка)
Прочетох с интерес.
Поздравления!


Re: Епизод с умиращия лебед
от radi_radev19441944 на 13.08.2009 @ 20:51:09
(Профил | Изпрати бележка) http://literatron.dir.bg
Много се радвам.

]


Re: Епизод с умиращия лебед
от regina на 12.08.2009 @ 15:35:08
(Профил | Изпрати бележка)
аплодисменти, инспектор Топузов!!...каква дедукция?!!...какъв шармантен успех в разследването!!!
хиляди комплимани и за сивите клетки на маестрото и за смеха предизвикан!!!
:)))


Re: Епизод с умиращия лебед
от radi_radev19441944 на 13.08.2009 @ 20:52:27
(Профил | Изпрати бележка) http://literatron.dir.bg
Благодаря, мила.

]


Re: Епизод с умиращия лебед
от mariniki на 13.08.2009 @ 22:06:22
(Профил | Изпрати бележка) http://mariniki.blog.bg/
имам книга... Гротески на Шърууд Андерсън...
искам да имам и... Гротески от Ради Радев...
ще ми бъде драго.


Re: Епизод с умиращия лебед
от radi_radev19441944 на 13.08.2009 @ 22:15:12
(Профил | Изпрати бележка) http://literatron.dir.bg
Окей, само че тези на последния са по-смотани.

]


Re: Епизод с умиращия лебед
от radi_radev19441944 на 13.08.2009 @ 22:16:10
(Профил | Изпрати бележка) http://literatron.dir.bg
Окей, само че тези на последния са по-смотани.

]


Re: Епизод с умиращия лебед
от jezabel на 15.08.2009 @ 10:46:04
(Профил | Изпрати бележка) http://littlejody.wordpress.com/
Горкият Леонид Илич, първо го създават без да го питат, след това и живота му да направляват искат, че и оздравителни терапии, сякаш знаят какво му трябва на този молец - челюст. :)


Re: Епизод с умиращия лебед
от radi_radev19441944 на 15.08.2009 @ 11:18:40
(Профил | Изпрати бележка) http://literatron.dir.bg
Така е, никога не питат за тия работи. Привет.

]


Re: Епизод с умиращия лебед
от apostolicia на 18.08.2009 @ 00:05:44
(Профил | Изпрати бележка)
Ако човек си направи труда да събере народните умотворения, свързани с междукрачието на коя да е красавица, анализът и синтезът ще установят, че народният гений е открил изумително много начини да покаже сладостта на въпросната част от анатомията. Като един изследовател (всъщност като жена, която се е наслушала на закани, свързани с въпросното място) обаче за първи и вероятно за последен път ще чуя за междукрачие, "съзобано от молци"(изразът в кавичките е автентичен монтански диалект). За приноса ти към обогатяването на собствената ми картотека с умотворения, възпяващи... ъъъ... мястото, където свършват краката, Ради, позволи ми поне да те поздравя!


Re: Епизод с умиращия лебед
от radi_radev19441944 на 18.08.2009 @ 18:33:09
(Профил | Изпрати бележка) http://literatron.dir.bg
Всъщност, идеята беше сравнително скромна: да посоча до какви крайности е стигнала конкурентната борба между фирмите, но се получи остатъчен ефект. Благодаря ти.

]


Re: Епизод с умиращия лебед
от sradev (sradev за пощите go.com go2.pl wp.pl) на 04.09.2009 @ 22:17:40
(Профил | Изпрати бележка) http://aragorn.pb.bialystok.pl/~radev/huli.htm
ах, да знайш какви молци имам!


Re: Епизод с умиращия лебед
от radi_radev19441944 на 11.09.2009 @ 17:10:42
(Профил | Изпрати бележка) http://literatron.dir.bg
Да не би да са като змейове

]