Отлита вече лятото към юг.
Променят се посоките на дъждовете.
Неочаквано да се завръщам тук –
не ме очаквай.
Ще обичам ветровете.
Живота си останал ще им дам,
люляна от случайният им кораб.
Сърцето ти – шлифован диамант –
ще потъмнее посред зимата
от горест.
И снежните вулкани ще изригват.
А лято ще сънуваш.
Ще ме викаш.
Ветровете ще потрепват с мигли...
Но няма да те чуе никой.