автор: papacot

Здравей, Антонио! От Враца се обаждам.
Извърших я (прощавай) тая твоя кражба.
Ако глави ще се откъсват, пробвай с моята.
Обърнах ти колата, викай си Неволята.

Недей да чакаш някой друг да ви повдигне.
И теб, и спомена ти, дето гътнах в тинята.
Сърцето свое подари ми го Алисия.
Сега сме двама, както неведнъж съм писал.

Интригата е там, че ѝ разгърдих моето.
И тя хареса го, приятелю, Антонио.
Сега си тъжен, братко мой и подразбирам те.
Момите винаги момците са избирали.

Недей да ни проклинаш, ние се обичаме.
Сълзите ни от преживяното се стичат.
И правят летни земетръсни наводнения.
Търси си брод през тях и си прави алеи.

Но бягай по-далеч от нас с огромни крачки.
Ако те срещна пак, повярвай, ще те смачкам!
Недей да бъркаш в рани, сериалът свърши!
И клончето, което те люля, се скърши.

Та, толкоз, засега, от нас, любим Антонио.
Надявам се беса ти с чар да сме прогонили.
Недей да смесваш стари рими и предания.
Желаем ти добра любов да те прихване.