автор: JK

Беше топъл и нежен ден,
погребах любовта без много сълзи.
Вятърът ме прегърна силно,
тревата от уплаха се подкоси.

Времето се замисли и спря,
чудеше се накъде да продължи.
Как да направи крачка напред,
когато са счупени всички мечти.

Гъста и черна болка прокапа,
потече по пътя и зад ъгъла сви.
Знаех си, че там ще ме чака,
за да ме задави и повали.

Коленичих и зарових ръце във пръстта,
исках да потъна във нея,
да се спусна към изгубените си дни
и да ги върна отново.

Така ме завари нощта,
спусна се бързо и тихо.
Нито поплака, нито пък се засмя,
просто продължи надолу по пътя.

Станах бавно и тръгнах след нея,
оттогава никой не ме видя.
Зад ъгъла погълна ме тъгата
и ме превърна в прашинка самота.