автор: zinka

Погали ме. Просто ме гали.
По косите, дланите, лицето.

Ветрища и ледени мъгли
в мъжките очи без теб прочетох.
Днес разлистям твоята душа,
блясъка на твоите копнежи.
Господи, дано да не греша –
ти за мен разстилаш росни мрежи?
Завържи ги в златолистен клен –
обичта ти – знам, ще е последна.
Нека бъда пеперуда в плен,
но дълбоко в тебе да погледна.
Да докосна цвят и чистота
в мислите ти, в думите ти ясни.
Ех, Любов, да можех да чета
до смъртта си светлите ти гласни!
Да не си ми само трепет див,
еднодневка, рейната калинка.
Направи го този свят красив –
най-подир да ти се радва зинка!
Искам обич, идеща не с гръм,
не с помпозно свирещи фанфари.
И ако венецът ти е трън,
нека той, не ти да ме попариш.
Затвори очите ми с ръка,
ако обич свята в тебе няма.
После си тръгни – не стой така.
Ще простя.
И ще поплача само…