автор: tot_amon

На бригадата спасители, с която беше удоволствие да работя на плажа в Созопол - Румен, Боян, Иво, Тошко, Мирко, Бранко, Илия, Любо и Иван

В тотално горещата лятна презумпция
на плажа, пред синята морска обител,
сред гмеж със различна по мощност конструкция
с кондиция "гроги" се бори спасител.

След храбро прекарана нощ в дегустация
на чужд дестилат и потомки на Ева
той бистри си общата конфигурация
със стерео поглед на питбул изнервен.

В главата му куп побеснели магарета
със див песимизъм се ритат свирепо.
И с вопъл молитва за дъжд е отправена,
но... Бог е високо, а цар е далеко...

Тълпи пощурели от жега наивници,
презрели и флаг, и вълни се понасят
със грохот на древни стоманени рицари
към морската шир в ураганна атака.

И в бесен въртоп от размятани крайници
три-пети от земният мир закипява.
Но в миг от наивници те във удавници
променят статута си доста безславно.

И идва мигът на великата истина -
щом сапиенс гине в морето инфарктно,
от дрипа във змей пермутира спасителят.
Де юре - статуквото, връщам - де факто!