автор: LeoBedrosian

На вид плашлив
нелепо сив
със бръсната глава,
и клоунска усмивка
на уста.
Във поглед див
чете се целия живот
и цялата човешка
присмехулност. Прозира
липсата на топлина.

Нечленоразделно
пак щастлив
допива сутрешна боза
тътрунзещ своята съдба
по летна, нажежена пустота.
Спокоен, неизискващ,
отзоваващ се на
чуждата беда,
сам клетник, но щастлив
от липсата на човещина
и на капка нежна топлина.