автор: DoriN

Днес залез е, но утре ще е изгрев
все тъй красив и възмечтан.
Ще носи радостта си утринният припев,
с лазур деня ще е постлан.

Небето ще синее над земята,
лъчите ще огряват всеки път
и в нежен порив с длант вълната
ще премине над брега...

Днес тихо е. Светът се сякаш затаява
за да усети пак последния си миг,
когато този свят на онзи се предава,
когато ражда се един последен стих.

Безмълвно е прекрасното сияние,
безмълвно е и нощното небе...
Звездите чезнат във полусъзнание
в безкрая на предутринно море.