А простотата, Санчо,
в дълбокото на рана,
през кръв и смях си крачи,
душата си продава.
Не я купува никой.
(И дяволът почива).
Превръща се в антика.
И сладкото горчи ѝ.
Завързва в беден възел
стотинките си свидни.
Реди измислен пъзел
в най-живите години.
А мъртвото ѝ тяло
е моето, прости ми.
Ти, Санчо, си начало.
А аз бях край. Без име.