автор: Hans

     Кой дявол ме накара да отворя лекарски кабинет в Студентското градче - още си нямам обяснение. Фатална грешка. Щото да лекуваш болни хора е благородна професия, ама да цериш здрав човек? Трябва ти не само добра подготовка, но и здрави нерви. И скоро по принуда се заемаш със собственото си лечение...
     Наближи ли сесия, започва и моята истинска работа. Тук-таме пред изпитните зали ще зърнеш някое разтреперано очилато студентче, а пред моя
кабинет - панаир.
- - - -
     Сестрата води първия. Страдалчески вид, личи нужда от моята спешна намеса. Дежурният ми въпрос "Оплаквания?" явно е излишен. Едвам изрича, че щом наближали изпитни дни, усещал тежест в стомаха и гадене с неприятни последици. Помогна ми в диагнозата - дали не било язва?..
     Прегледах здравния му картон - здрав като бик. От опит знам, че лошото идва без да пита и затова го пратих на ретген в поликлиниката. Получи си и заветната медицинска бележка, от което явно се пооживи.
     Влезе вторият. Погледна ме право в очите и каза:
     - След 30 секунди започват гърчовете, засякал съм! Докторе, страшна работа! Ще се убедите сам!
     Пациентът-епилептик хвърли последен поглед към часовника си, после някак замислено впери очи в тавана и в миг се струполи на пода. Станах свидетел на ужасяващи припадъци и звуци, които напомняха работа с мелачка за месо.
     Началото на моята практика не обещаваше тих и спокоен труд. Казах на сестрата:
     - Симптомите са типични. Трябва да очакваме разреждане на гърчовете. Спазми по цялото тяло...
     Гърчовете се разредиха. Спазми, добре заучени. Звуците, произвеждащи кайма, утихнаха.
     ...- в по-тежки случаи поява на пяна по устата...Сестра, забележете!
     Студентчето усети важния момент и се напъна мъжки. Пяната изкочи!
     Изгоних го.
     Третият нахлу в стаята като наводнение. Първо седна на бюрото ми, после
се наведе към мен, шепнейки:
     - Под кревата е тъмно. Под кревата е тихо...При чехлите! При хлебарките!
     Опитах се да бъда спокоен. Продумах кротко:
     - Как се казвате? Име?
     Той втренчено се загледа през прозореца и изведнъж прогърмя:
     - Гърне!
     - А-ха! Презиме?
     - Нощно. Аз съм нощно гърне! Отрежете ми едното ухо! Затова съм дошъл. Хайде, махайте го!
     Разбрах, че това не е Наполеон Бонапарт, нито Царевично зърно и на мен се падаше честта да открия лудост от нов тип.
     - Че защо да ви режа ухото?
      - Де сте виждали нощни гърнета с две уши? Под кревата.. При
хлебарките...
     Явно не беше в час човекът. Усетих, че взе да ми причернява. Казах му да си върви, откъдето е дошъл. Не издържах повече.
     По-добре да бях мълчал! Моят пациент прие буквално думите ми, напъха се под болничния креват и там се сви на кълбо!
     Настъпи тишина. Аз се уплаших. В мозъка ми лумнаха огньове.
     Ето телефонът пред мен. Черен и лъскав, като огромна хлебарка...
     В стаята е тихо... И под кревата е тихо! И тъмно! Там, при чехлите и хлебарките....