По салфетките се раждали най-хубавите стихове
попили сутрешно кафе или вечерен бриз,
в оклюмалите мисли, като морски приливи..
Пиши, пиши, това не е каприз.
Отнякъде довял е вятъра минори,
но ти ги подмини
поне веднъж, поне сега..
Ключалките на вчерашни затвори
разбий с усмивка и излез в дъжда.
И танцувай с гаснещите листопади,
разплискай във косите си луна.
А после приседни и от мълчание
избродирай най-красивата сълза.
Няма време, ще пропеят славеи..
Но знаеш ли, едва тогава ще прозреш -
колко малко ти е трябвало
и колко много - да го разбереш..