автор: vikito_1960

"Навярно ти ще дойдеш
когато няма да ми пука."
Михаил Белчев

Когато няма да ми пука
ще дойдеш, знам го отсега.
Дъждът, ридаещ по олука,
ще се изсмее ведро, на шега.

Оранжевата бледа вечер
ще дъхти на окосено сено.
Пет звезди ще припламнат
                              далече –
ще ти намигнат с по едно
                              око.

Пътеката дланта си ще
                              разтвори.
Ще охне болно пътната врата.
Предесенна – ще звънне –
                              оратория,
ще дипли вятър жълтите
                              листа.
Планината глухо ще се
                              пропука.
Светът пиян ще прекърши
                              снага.
Когато няма да ми пука
Ще дойдеш ти...
               за кога...
                              за кога...