автор: alipieva

Ти идваш тихо във съня ми...
Понякога си блед и уморен
и в светлината пълнолунна,
протягаш жадно две ръце към мен.

Понякога си горд и властен,
стоиш на прага - неприличен
и само погледът ти влажен,
издава твоето обичане.
Понякога крещиш и ме виниш,
и с тежки думи ме наказваш,
за моята любов - излишна
и за мечтите ми напразни.
Понякога си мил и влюбен,
и ме прегръщаш сладострастно,
като от себе си изгубен,
у мен да си намериш място.
Ти идваш тихо във съня ми...
Но никога, на яве не дойде
и само моето безумие,
не спира все да те зове.
Аз винаги ще те сънувам
и с утрото, ще тръгваш от съня.
Щом невъзможното сбогуване,
със теб е лудост и среднощен грях.
Понякога ... но никога- на яве!
ЛЮБoff