Тя разчупи
на залъци
няколко скрити момента
в бонбонена кутийка,
където събираше светулки
за нощите,
в които ще е зимно
и Луната разрязва
лимони на резени
за скитащи бездомници.
Отхапа на мънички хапки,
които дъвчеше цяла вечност
в разтеглива усмивка.
Опакова тази малка кутийка с
накъдрена червена панделка
и я остави до уличен телефон.
Зачака,
скрита между миналото и настоящето.
Трябваха ли й спомени в бъдещото?