автор: tanq_mezeva

"Няма да е все така"- вчера чух го като притча,
и във моята душа, запечатах с любопитство.

Имало един младеж, бил красив и много важен
с власт голяма, суета, самовлюбен и всезнаещ.

Хвалел се навред и в брой плащал своите прищевки
позабравил че и той , смъртен е. На Бог подвластен.
Срещнал го един мъдрец. Попогледнал и прошепнал:
"Няма да е все така! Замисли се... май е време!"
Пренебрегнал го младежа. Та нали е бил успял.
Кви ги дрънка този старец? Мозъкът му изкуфял!
Ала случило се нещо. В бизнесът се разорил
и загубил си главата, тоз младеж... тъй бил унил.
Но веднъж като вървял си, плахо и затънал в страх,
пак насреща си видял си, старецът тъй побелял.
"Не тъгувай! -пак му рекъл - Няма да е все така!
Само трябва да повярваш ти в щастливата звезда!"
Този път му се усмихнал вярващо човекът млад
и във думите човешки вложил вяра с много страст.
Също старецът му казал, че животът е река
бързо той тече , изменя често речните дъна.
За да помни че така е, нека да напише сам
на бележка много малка , текст от стареца избран.
Да я сложи той във джоба и при всеки миг желан
да прочита със душата : "Няма да е все така!"