автор: tuty_fruty

" И аз не вярвам в случайностите - приятни или не; по-скоро в "пито-платеното". Само човек да не изтърваше, тъй често моментите, в които го черпят..... :)" Миленка Стоянова

Имитираме, че живеем –
в имитация на живот.
Всеки кръста понесъл е-
дърпа го, влачи се
с него – собствен кивот.

С фасада най – цветуща е прес-папието ни;
във дом превръща ли се; свети ли ?!
Във този собствен свят за нас най –личен
преграждаме съседството със наш`то безразличие.
В ограда бяла биеме пироните налични
и наш`та крепост става жлъчно-зелена, неприлична.
Затвор световен – карцер сив
изпива те; прозираш сякаш смъртник жив.
Като струйка в пясъчен часовник
дните ни проточват се
и бавно, сигурно
душите ни източват се.
Тайната градина с камъни отрупваме,
защо не с рози, слънчогледи, мъхове.

От света затваряме се в банков сейф,
желаем вещи – списък – булчен шлейф.
Съседката приветствено в чиния сладки носи.
„ – Не ща ти сладките във тез подноси.
– Не ми цитирай как приятелски ме поздравяваш.
Усмихваш ми се, зная, утре враг ми се явяваш.”
„ - Ама … аз таковата…от добросъседство…”
„ – Оградата не виждаш ли?! От всинца ви се пазя хора все проклети”.

И искаме ли, искаме…
туй, после другото;
от себе си накрая бягаме –
стените ни от нас са ,
не за другите.

Но продължаваме на частната себичност да робуваме …
От искане забравили сме…как да съществуваме.

Животът дар явява се -
понятията не обръщай!
Подарък той е -
не заем да ти връщат.

Евелина Пашова
31.07.2009

картина