автор: vikito_1960

От дъжд облаците натежали -
докосват усмивките на лозите.
Нощес есента е обрала
налетите гроздове от асмите.
Да шушукат в бъчвите тайно,
да лилавеят в пияно вино.
А зимата с мълчания трайни
през сърцата ни да премине.
Напролет асмата ще листи,
ще плаче - гроздобер
ще сънува.
Ще зачева
кехлибарни мъниста
и към есен
ще ги търкулва.