автор: vikito_1960

Засели се в душата ми една скала,
аз цялата във нея се разтворих.
По пътеките се втурна светлина.
Самият Господ на скалата проговори:

От твоята скалиста твърдост й дай,
урагани да не я поклащат,
и нависоко да витае
желанието й за щастие.
Скалиста хубост за себе си иска –
слънцето в нозете й да потъва.
Покажий как твоя връх разплисква
лъчите, но и поклони на планината
струва.
Както жената на мъж се опира –
рамото му й е сила и сянка.
Ти си прозорлива скала и разбираш
мечтите на ниската,
цветна
полянка.