автор: prizracheto

Да съм невидима,
аз зная- трудно е!!!
Да съм недопустима...
или...малко по- различна!
Да съм тревата,
сред потъпкано поле!
Да съм оазис,
сред безлюдното
предверие!
Да съм ключалка,
а ключа да е различен!
Да съм сама,
когато искам да съм с тебе!
Да обичам,
сякаш на шега!
Да съм щастлива,
когато мъката
във мене стене!
Да съм силна,
когато трябва ми прегръдка...
и...успокоение!
Да съм боса,
когато краката топлината
все изгаря!
Да съм красива,
щом поискам да съм
никоя!
Да съм жена,
когато искам...
искам аз да съм обичана!!!
Да съм коридор,
или пък, път непробиваем!
Да съм любов,
когато съм ядосана!
Да съм като птиче ято,
търсещо топлина!!!
Трудно е да те обичам...
и...да съм обичана!
Трудно ми е да заспивам
сам сама!!!
Трудно ще е бъдещето-
нашето!
Но за тебе ще се примиря!!!
Трудно ще ми е да те изгубя...
и за това няма...просто няма
да го позволя!!!

На Стаси