автор: dedenze

          Това е село близо до гр.Павликени. Хората там говорят на сладък диалект .
          Удоволствието да ги слушаш е голямо, още повече, да ги разбираш.За приходящите е доста трудно,без преводач.Тук ще ви разкажа за къщата на
Моната (Симеон) и подслушан разговор.

          Само на къра (полето), не се изкарваше достатъчно за живот,затова хората
гледаха и животни.В къщата на Моната имаше почти всички видове. Особено достойнство, бяха мъжките екземпляри,които се използуваха за оплождане.
Всеки акт се заплащаше и носеши допълнителни приходи.Имаха магаре,нерез, пръч,коч,бик,петел и др....На външната врата бяха окачили бяла табела, на която ръкописно, с черни букви пишеше:
„Тук оплождаме СЯКВО”
          Моната беше малко момче,когато дядо му го питаше:
- А Мона уаа,кого бъдя къщата уаа?
Моната отговаряше:
- На мена уаааа!
За простосмъртните превеждам: На кого ще бъде къщата. На мен(моя).
Системата от уакаши звуци, се използуват за емоционална украска на речта и
не подлежат на превод.Понякога имат особено, важно значение.Например –
диуаак(дивак)- тук става дума за голям,страшен дивак.
          Уакането е напълно автентично с изговарянето на W в англииския език.
Понеже произхода на българите е по- древен от англоезичните племена,нишо
чудно да са заимствали този звук от нас.Заимствали са, не особено успешно, като са загубили емоционалният ,неповторим нюанс.
          Засега стига ,друг път ще ви поясня какво значи „ Марее,марто.” от същия регион.