автор: tuty_fruty

Върви, върви,
Не искам да ме следваш…
И без това зеницата ти ме преследва.

Отпусни ми малко ти въжето,
Лъжливата си свобода, за да усетя.
Щом изнемогна все от теб да бягам
Пак ще се върна и до тебе ще присядам
На топло до коляното ти ще се гушна
И как ме галиш до зори ще слушам…
Нека вярвам, че съм без хомот,
Нужда ми е, за да бъда твой живот
Само ти ще знаеш наща малка тайна
Крилата трябва да е любовта, за да е трайна…
Че от веригите тежи и
И непрестанно мисли как да ги разбие…
Пусни ме и тогава няма да избягам
Вържи ме - и ще плача и ще те отбягвам...

картина