автор: vikito_1960

На хълма зад бора – къщурка.

Някого очакват там –
светлина от прозорче блещука,
но за мене ли е?
                           Не знам.
Аз самотна съм тука.
Вечерница спуска длан върху мен.
Напряко ще прескоча лука,
ще потрепери въздухът зелен.
Ще почукам на това прозорче,
дето разпали звездните искри
и снагата на гордото борче
ще се извива над нас до зори...
Тук точно мене е чакал,
този,
         който в съня си ме е венчал...
Борът с бодливи иглички заплакал -
на сутринта че си тръгвам –
щом е видял.