В петите ми тупти и шушне
строшеното ми ежедневие.
Навън е лятно, юлско, душно,
докато стъпвам уж полека.
И всички шарени предмети,
които зад гърба си мятах,
са само сол, треви и пепел
и ще се върнат при земята.
Тогава ще омеся песен,
гласът ми в огъня ще стъпи
и ще изчезне зад небето
взривена, дневната ми мъка.