автор: tuty_fruty

Ела, изгрей и виж дъха ми
как плаче по студеното стъкло.
Било е топло нявга,
ала отдавна ще да е било.
Ела, изгрей и загърни ме,
виж цялата заря във бяло;
дори не помня вече твойто име,
но все сънувам нежното ти одеало.

Изгрей и засияй във ранна утрин,
и обещай да идваш всяка сутрин.
Цяла нощ ще гледам от перваза
и нека даже студ да ме полази.

Аз ще залязвам още щом те зърна,
но в своето очакване не ще се върна.
Залязвам аз - изгряваш ти,
ала като ЕДНО ни виждат -
- в ядката на орехи...