автор: dedenze

          Майка му черен ,малък пудел,го беше родила с още 4 сестри ,чрез секцио.
Бащата, англииска лисица беше много по- голям и безгрижен.
          От смесеният ”брак”, малките бяха почти с права козина и тъмнокафяви нюанси. Вече не сучеха когато ги видях. Стопанката беше сложила паничка с храна и женските лакомо се хранеха. Момчето се криеше зад вратата и беше най-дребен от всички.
          Взех го,дадох му парченце салам,той се сви на топка в краката ми и цяла вечер ме следваше навсякъде.Дъщерите ми, отдавна искаха куче и реших да го
взема като втори мъж в къщи. С пристигането, той се скри под един стол в кухнята и това стана любимото му място за много години. Жена ми рева 2-3 дни, караше ме да го върна. Живеехме в двустаен панел и нямаще много място за нас и куче. Децата бяха във възторг и го разнасяха като плюшена играчка. Кръстихме го Рико. На четвъртият ден жена ми, Нина, го нахрани и започна да го търси.Разбрах ,че кризата е минала и Рико е член на семейството.
          Да гледаш домашно животно е отговорност и сериозен ангажимент.
Извеждане поне два пъти дневно. Храна съобразена с възрастта и нуждите. Тоалет, имунизации, лекарства са задължителен елемент. Разбира се ,основно за него се грижеше Нина. Той и отговаряше с неподправена любов и преданост. Често се смеехме, че това е единственото същество, което я обича безкористно.
          Рико разви интелект равняващ се на 3-4 годишно дете. Познаваше над 300 думи и изрази. Безпогрешно усещаше настроения, колебане дали да го вземем със себе си. За приключенията с него може да се напише цяла книга. Най- важното е, че всички го обичахме и той нас. Породата му не познаваше,мъст,злоба и агресивност. Никога не нападна и ухапа някого и нещо през целия си живот.
Сякаш умишлено, задоволяваше мъжкото ми его.Когато се прибирах в къщи,беше плътно и само до мен. В по-горещо време, го гонех по-настрани, температурата им е по-висока от човешката. Тогава вземаше чорапите ми и лягаше върху тях.
          Няколко пъти подирваше разгонени кучки,инстинкта беше по-силен от командите.Когато се върнеше, имаше голямо чувство за вина и с готовност изпълняваше всичко. Свеждаше глава, гледаше в земята и се криеше под стола си. Обикновено беше изпохапан, но стоически приемаше спирт и риванол на раните. Любовта иска жертви.
          Умря от старост,като изкара всички старчески ,човешки болести. Едвам се държеше на краката си,не чуваше,но идваше да поднесе поредното, радостно приветствиеЛекувахме го успешно с лекарства за хора и дозировка според теглото.Освен добрият спомен, обшуването с Рико ни показа какво е истинска обич.Той беше частица, неподправена природа, живееща сред нас.
Дано ни е направил по- добри.