автор: vikito_1960

От старото вино налей
за младите твои години
и нашата песен запей.
Остави болката да премине.
Наздравица вдигам във чест
денят ти рожден да пребъде!
С клони маха зеленият кестен –
цветовете си за тебе събудил –
да напомни за онова светло момче,
дето винаги можеше всичко.
Ръждавее гласът на звънчето,
но недей и за миг да отричаш,
че към заник на дните човекът
не приема лесно раздяла,
и че пътища с радост пресечени
още иска главата му бяла.
Иска и още бели недели,
иска любов срещу всичко в замяна.
Сърцето е без възраст и без предел –
още звъни тая стара камбана.


28.05. 2009