автор: prizracheto

Как да ти изкажа,
колко те обичам?
Като няма думи...
няма съществуващи слова!

Няма нещо,което да опише,
това, което е във мен сега!
Загледана, замислена се
вплитам в поредната си

глупава мечта!
Живея истински,защото
те обичам!И силна съм,
защото си до мене,ей така!

Не искам да играя
безопасно...
Не искам
и да се предам!!!

Бях тръгнала,
по пътя грешен...
Запътила се някъде-
и накъде незнам!

Това бе път,
който не харесвам,
бе просто,
за да си припомниш ти...

Да си припомниш,
силните ни чувства!
И оня трепет
в нашите души!

Да пожелаеш, вместо
да ме пуснеш,
да ме сграбчиш силно-
да не съм сама!

Да се преборим
със интриги и догатки!
Да няма болка...
Да има само светлина!

Да няма страх!
Да има само обич!
И как, кажи ми- как
да се откажа?!

Когато този огън
ме пробожда силно
щом самотен тръгнеш
към вратата!

Как когато искам
всичко свое да ти подаря!
И в очите твои виждам,
моята любов, моята съдба!

Не искам да те губя пак,
не искам и да те забравя!
Заключвам празната си стая,
и тръгвам с теб- до края!